Сурово е времето на нашето съществуване.
В началото ние определяме движението и мисленето;
притискат ни неусетно между няколко истини
и ни остава малко време
да разберем причината ...

Фчера беши уш нурмална,
бе жина, кату жина.
Днеска знам ли що съ чална,
вика: — "Мъжо, ей мъ на!
Книшки, филми, уперети, ...

И при хората има ментета
(доста често се срещат дори)
Нещо липсва при тях във сърцето,
а не приличат на демони зли...
Комуфлажът отвън е перфектен! ...

Нейде надалеч от тихия полъх, гръм се понесе,
разнесе се като ветрец.
Птичка разпърха криле и до мене кацна да запее.
Пее, а с думи ми говори. Разказва...
Паднал е някъде убит, от пушка с куршум пробит. ...

III
Откъде знам всичко това ли? Купи ме и започна да преписва на мен някои неща, които беше нахвърлял като чернови през годините. "За лудо работи, за лудо не стой!" както се казва. Бях му нещо като отдушник от токсичната връзка със съпругата му, която в началото беше толкова хармонична. И от това, ч ...

Трагедията с радостта вървят
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи. ...

Как евроатлантическо звучи : „Тя е член на…“…
И колко нашенско: „Тя е член на семейството…“
хххх
Напоследък проблемите в държавата станаха толкова сложни, че затрудняват даже таксиджиите и фризьорките…
хххх ...

Имаме си… пРезидент
следващ чужди интереси,
на съветския “левент”
и съветските конгреси.
Назначен от резидент, ...

СВЕТЪТ Е ДЖУНГЛА ЗА ЧОВЕКОЯДЦИ
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе, ...

Планетата ни е в опасност,
рода човешки натежа.
От пренаселване е тясно,
пълзи скроената лъжа.
По-нова новина захлопа ...

Как искам да имам вълшебства!
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...

Толкова нежно
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...

Седемгодишният Радослав често ходеше при дядо си Иван на село. Искаше да помага във всяка работа, с която се занимаваше възрастният мъж. Лятната ваканция играеше по поляните и дядо му не го занимаваше с труд. Детето достатъчно се изморяваше от игрите с другите деца. Бе зимен ден, когато детето бе ос ...

Ядосани и недоволни пием и крещим,
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...

Защо те пускам... пáри те вина.
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...

С теб всичко е красиво,
очите ми се заслепиха,
душата ми прогледна.
И животът е чудесен.
С теб всичко е красиво, ...

П К
ъ ъ
т т
в мъгла с ела
д а л е ч е . крайречна, ...

и
с щастието
любовта се бракосъчета

„
съм по-нисък от тревата:
сутринта се излежавам
докато тя закуски прави,
баня-маня, приготвя децата, ...

Съгласих се да позирам...
Казаха ми имаш вид...
и ето натъкмих се,създадох си
замислен вид,даже вежди скърших.
Но часът на стрещата отмина... ...

Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...

ЖЕНАТА С ГЛАВНО "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...

ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...

Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден. ...

Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...

Учителят (Гуру)
Не всеки би понесъл бремето да е Учител.
Не всеки може да заслужи да е ученик.
Но докогато има на света Учители и ученици,
в застой духът човешки няма да заспи. ...

Човекът, като дявол е лукав,
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...

Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...

Бездарни са управниците ни
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...

Да, зная и такива истории, не ме питай откъде. Не знам дали са истински, просто някога работех като санитарка в Кръвния център, а там се носят легенди , могат да ти настръхнат косите от историите, които се разказват. Където има кръв, има и престъпления, има и подвизи, има и спасени или погубени живо ...

В нощния покой...на слаба лунна светлина...
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с ...

Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...

Дали не съм аз вятър и мъгла
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...

Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...

Преди години, когато започнахме да ходим на Битака, той бе като разходка в различно измерение. Туристите попаднали във вулгарните му, мръсни, лапи бяха ценна плячка, рядко пощадена от грабеж. На такива места се чувствахме у дома си. „Местните“ също ни приемаха добре, някои от нас си мислеха, че е за ...

Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...