– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема итравю от вас. Ала... не ви виждам. ...

Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...

Ех, дъще, твoйта cевда е кyтcyз,
на ябанджия иcкаш да приcтанеш
затyй навярнo, че c перчем е рyc –
та инак cъc каквo oкo да хване?
A дерменджията левент Иван ...

Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...

Ти, цветята
остави.
Нека лъхат си
в градини.
Сърцето свое ...

Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен, ...

Като в приказен сън твоят лик се явява –
как притваряш клепачи и спускаш нощта
и по рамото меки коси разпиляваш,
а къдриците черни напевно звънтят.
Помня нежния допир на устните топли. ...

ТЪПА ПЕСНИЧКА
... понявга се заключвам за света като монах във святата си ниша,
по цяла нощ душата си чета – или безумни стихчета ви пиша,
и си задавам тъпия въпрос, и все тъй няма кой да отговори! –
наистина ли Бог Иисус Христос ни гледа от бездънните простори, ...

..."пропилях страшно много любови
да лекувам живота по спешност"....
Ники Комедвенска
И се раждах във бури,
превръщах се в слънце, ...

***
Легенди...Тайнствен
шепот през вековете.
Звън на тетива.
*** ...

С поклон пред великия Алеко!
Януарий Гатюв на ресторант
Януарий Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.
– Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! ...

Живот ли е!?
Цената му винаги е висока.
Сълзите си пиеш и раните си ближеш като куче -
сам и пак сам, а после, и затова си от вината виновен, че се мъчиш.
Омръзва, приятелю, омръзва. ...

Старо аз съм мекере,
но си хапвам гюзлеме.
Адета мен си е такъв-
бабаджан съм, имам стръв.
С двама-трима хабеджии ...

Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта. ...

Пораснала... жена искаше да станеш.
Мечтаеше детското сърце под светлите прозорци.
Чакаше си времето, момента, по пътя
на възрастните да те поведе.
Твърде бързо... ...

Гений страдащ от слабоумие,
помияр с родословно дърво.
Душа белязана от бездушие,
сълза ражда око.
Жиголо с мека ерекция. ...

По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! ...

Просто така, просто така...
Понеже в сърцето ми си гост
Прииска ми се да ти подаря капикос 1
Просто така, просто така...
Докато до теб денувам 2. ...

Населението на Земята е около 8 000 000 000 души.
Приемаме това за 100%.
И започваме да броим:
11% са в Европа, 5% в Северна Америка, 9%в Южна Америка, 15% в Африка, 60% в Аюия.
49% живеят в село, 51% в град. ...

Не ме затваряй – руйно вино – в бъчва...
Не чакай в нас страстта да отлежи.
сега ме пий – копнежът ни измъчва,
узрял от зов, светът ще натежи.
И нека плитки – чепки две – надвиснат, ...

Стара любов по телата див огън рисува
с пръсти жадувано жарки на зряло момче,
няколко вечности бързи за тях потъгувах,
сплетох въздишки издайни на цветно венче.
Много ръце се протягаха жадно срещу ми, ...

- Роден?
- В Михайловград…
- В момента живущ?
- В Монтана…
- Причина за преселването? ...

ВИНОТО НА ТРИФОН
... и одите на радостта,
и болките от вехти рани,
и мъдростите на света
във чаша вино са събрани, ...

Глътка вино отпивам от чашата,
капки се стичат по жадните устни.
Прекрачвам в стаята на душата ти,
стъпвам тихо и плахо на пръсти.
С вино отмивам тъгата в очите, ...

Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.
Бялото не е израз на слабост. ...

Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица, безусловно,
а ти – с чадърче покрай мен.
В гьол нагазил до коляно ...

Не само днес, е ден за любов.
Не само днес, потръпват сърцата.
Не само днес, светът е суров.
Не само днес, живеем с мечтата.
Стъпим ли в зоната на обичта ...

Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек ...

Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят ...

По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...

Господи, знам че съм длъжник,
ала дай ми либе да обичам.
Младостта минава като миг.
Дай - и тя да ме обича.
Боже, знам че все греша, ...

/сериен хорър/
Дъхтящ на гнилост,
с изръфан лик,
да търся
тръгнах ...

Очите ми горят
докато те гледат.
Устните ми горят
преди да те целунат.
Ушите ми горят, ...

Сред този празник сам съм аз,
мечтая за теб, нека да те видя,
дай ми топлина сред тоя мраз,
ела, искам аз до теб да ида!
Надеждата и сред тъга не умира, ...

За либето похвално слово харно
душата ми изрича в просветление.
Зорница в зараните лъчезарно
денят ми приютява със знамение.
Душата ми изрича в просветление ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък вс ...