Седни удобно. Ха така, добре.
Поръчай питие, не са срамува.
Студенокръвен съм, но с парещо сърце
(а знаеш ли ти, как Змей целува?)
Въпросът ми? Недей са притеснява! ...

Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...

Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях. Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На ...

Градинка, пълна с горски теменужки...
Сън теменужен...
Теменужени мечти...
Сърцето ми отново пусна всички земни нужди,
предаде се в прегръдките ...

Денят, в който ти реши да си тръгнеш.
Още помня онази късна и дъждовна нощ,
в която си тръгна.
Още помня онзи слънчев ден,
в който ти ме повика. ...

ИСКАМ СИ СЕСТРИЧЕ
Искам си сестриче, като мен момиче,
догодина с мене да чете и срича,
мамини отмяни две, а не една,
щото мама първа става, вечер все не ляга, ...

Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...

Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...

В БЕЗДНИТЕ НА РАЯ
... животът мина – вятър през мъгла, и ме отвя – къде? – и аз не зная,
като че ли с Вълшебната метла ме смете кротко Времето – към Рая,
най-смислените мои часове потънаха! – в тонаж несръчни рими,
разкъсвах си душицата надве, дори на три! – за хорица любими! – ...

СВЕТУЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
... беше влакът ми нявга прекрасен през полета, гори и селца –
и летяха народните маси, VIP-персони и майки с деца,
във купето вървяха беседи – кой отде – и къде е поел? –
още нямаше толкова медии, Vivасом, Теlеnоr и М-tеl, ...

- Мамо, мамо, туй какво е?
- Туй е животинче със бодлички,
с тях пази се от пакостливите ръчички.
- Как се казва, мамо, туй?
- Таралеж, а още викат му и Еж. ...

небето
въздиша
с усмивка
детѝша -
че него ...

Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...

Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.
Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни съ ...

ПИСМО ОТ НЕБЕТО
С обич към всекиго длани протяга Господ от нашето черно небе –
даде ми риза, сандали, тояга, винце във мях, къшей хлебец в торбе,
мога със тях да живея до триста, вече съм свикнал на радости кът,
друго какво ли от него да искам? – друмниче кротко по дългия Път, ...

Ру̀со... гладно
не седѝ и
сътворява
лудории.
А не е ли ...

Дали любов нарича се това
Когато мисълта направо те влудява,
дали любов нарича се това?
А чувството душата ти изгаря
и часовете бавно движат се в нощта… ...

По
Фьодор Михайлович Достоевски -
„Идиот“ -
княз Мишкин
към Настася Филиповна ...

Недейте ми пробутва своя фалш,
пирувайки без вяра, Възкресение!
Премерихте ли кой, кому е дал
и колко ще ви струва опрощението?
Но кой съм аз да съдя без да гледам? ...

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...

Надеждата е
младо стръкче,
пробило
камък
и ...

Някой ден ще си тръгна. От теб, от живота ти.
Ще е тихо, както появих се навремето -
изведнъж, без известие, и вече завинаги.
Ще останеш ти сам, тук с тишината си,
Да си спомняш усмивката, да броиш сълзите ми. ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Дали възкръсва Господ в този храм
и слиза тихо, тук сред грешниците,
сред запалените светлини на свещите,
прави си пътека до човеците. ...

ЦВЕТА НА НАДЕЖДАТА
Безразличие...
замени топлотата
в погледите ни ,
Мигачи аварийни- ...

Здравей, ново мое дневниче!
Намерих си, след дълго търсене, голяма и хубава тетрадка на която ще мога да си записвам всички мисли и всички изживени приключения, които ти да четеш. Все още не съм ти измислила име, но и това ще ми хрумне. Ненапразно всички ми повтарят, че съм голяма фантазьорка, та ед ...

Живота ми отдавна е объркан
и края даже не се вижда
днес питаха ме, .. и защо си тръгваш
когато казваше, че ме обичаш,
а аз дори не искам да говоря ...

За всички дни, които изживях
се питам всъщност кой ли ме познава.
Когато страдах, вътрешно кървях
от младостта ми нищо не остана.
Без теб съм днес. Гласът ми те зове ...

ПО-ДОБРЕ
Отдавна не поставям коня след каруцата,
а той горкият олися и окуця.
И по-добре да дойдат внуците,
че нещо в мене гръмко онемя. ...

Понесъл кръста си, на две приведен,
върви напред към своята Голгота.
Вода подаде му човечец беден,
жена богата, грубо го нахока.
С венеца трънен на главата, ...

Ти заставаш на прага.
Нежност с поглед ти давам.
Кой от Обич ще бяга –
кът е в тази държава.
На софрата те каня ...

МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...

Тя е удобно сама
и е... Някакси
много щастлива.
Не живее в плътта,
а в духа, ...

В Дом за изоставени всекидневно
тъжиш с носле в прозорец прилепено.
Детенце, искам те осиновено,
но на самотник не е позволено.

Първо П.П.
Моля вярващите да не четат. Или поне да не ме проклинат. Ако нещо не е наред – да оставят Господ да си свърши работата.
Евентуално…
Защото иначе ще е посегателство над функциите и правата Му…
Абе, не е прилично баш сега, ама… То винаги си е неприлично, де… ...