Отплаване
Не отплавай с лодката на есента,
защото е продънена от дъждовете.
И на страховете тежестта
чака отговор, но безответен. ...

Апетитна, дъхава, узряла,
сочна, румена, без мъх,
галиш я в дланта си цяла,
впиваш устни, спира дъх...
Свежестта й в теб потича, ...

Стойчо, моя душо, как да ти го обесна -
че фъф тебе чак до гуша съм потънала у любофта!
Щом тъ видя на чишмата да са миеш зарантъ,
дигам си фустана, ида да пера!
Погледни ме, Стойчо, моя душо, как щъ чистя, щъ ридя, ...

Мълчим, вървим, вървим, вървим...
Градът е скрит под снежна пелена, искрящосин -
като желание, от страх прикрито с балдахин...
И стъпките ни в ударен парнас
разбиват егото ни в ехото на грешна страст. ...

Събличай ме!
Не говори!
Развалят думите мига.
Със твойто тяло докосни
моята женска душа! ...

Човека любим когато загубя,
се чувствам тъй малка и жалка,
и няма надежда в друг да се влюбя,
в очите изгасва игривия пламък.
Сърцето човешко така е създадено ...

Пиянство
Пияна е от страсти вечерта,
не сме пияни ние.
Прекрачихме последната черта,
реалноста в ръцете ни ще се размие. ...

Последен залез с теб
Дойдох на този плаж за последен път
и за последен път ще видя залеза с теб.
Обещай, че няма да забравиш този кът,
където преди време даде ми обет. ...

Щом усетя, че времето боцка
и небето наостря очи
да осъди най-малките грешки,
а дъждът в мойте нощи горчи;
щом земята под мен се раздвижи, ...

Горе, високо в небето,
или пък беше долу,
на Задушница тръгвам
с мъртвите да говоря.
И любовта ми, клетата, ...

МЪЖЪТ НА МОИТЕ МЕЧТИ
Срещнах те в един септемврийски ден. И в мига, в който те видях, се влюбих в теб. Изминаха осем месеца, докато се престраша да ти призная любовта си. Но разбрах, че те обичам истински и че и ти изпитваш същото към мен. И мисля, че ако не бях те срещнала, щях да си остана същата ...

Един подир друг
си отиват актьорите,
тази трупа съвсем оредя,
светят тъжно прожектори,
самотна е сцената, ...

Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...

Минало, обръщам се назад - празно е.
Чува се само песента на щуреца.
Минало, тъй нашепва тихо, едва уловимо.
Чува се само песента на щуреца.
Минало, обръщам се назад, къде си сега, ...

Отдавна не съм...
Отдавна не съм плакала от щастие.
А някога можех...
Превеждах приказките на вятъра
и на облаци разтревожени. ...

"Устата ми хубава, очите ми зелени..."
Дж.Селинджър
устата ми хубава,
очите ми зелени...
бих могла да пиша до безкрай ...

Ти на сляпа се усмихваше -
сляпа за чара и красотата в теб.
На глуха песен пееше -
глуха за твоето "Искам с теб!"
Надяваше се куца да те догони ...

Хей! Накъде повече да събличам тази душа, за да ти се хареса! Дълго я оглежда с безсрамни очи, а дали ти хареса - не знам. Уж си разбирач на души! Уж си събирач на ценности! Нищо ценно ли не видя! Нищо ли не пожела да откраднеш!
А бях се приготвила да се защитавам със зъби и нокти!

Когато те докосвам, си студен,
в мислите си не си с мен.
Прегръщаш ме, но някак отдалечен...
и все пак можеш да си нежен.
Ледените устни страстно целувам, ...

Простете, полицай, това, че
на пешеходната не спрях,
но пих едно незнайно хапче
и все изпадам в плач и смях...
На светофарите кракът ми ...

Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една ...

Слънчевите лъчи се заиграваха с трепкащите от ветреца нежни листенца на брезичката, извила тънка снага до красивата двуетажна къща. До ствола й, усмихнато сгушена до рехавата й сянка, разпръскваше благоухание кадифеночервената роза. Едно лястовиче се стрелна толкова близо, че едва не закачи с крилце ...

Тъмна стая,
в нея - аз и ти.
На нашата любов дошъл е краят
и спомени нахлуват тихо в нашите души.
И двамата мълчим, ...

Толкова е тъжно...
и боли,
тъжно е за времето
отминало,
скрило се е в моите очи ...

Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...

Пази Я, Господи, от всички беди!
От телеграми, от лоши събития,
макар и един път на стотина години!
От варвари, трошащи обители!
От проливните, безмилостни дъждове! ...

Ти заплака,
защото
аз
нямам мечти.
Заключено ...

Добър вечер, Самота!
Влез! Не се притеснявай!
Ще ти подам даже ръка.
Виждам, че пътя не си го забравила.
Добър вечер, приятелко стара! ...

*Написаното е вдъхновено от филма "Фонтанът"*
Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела ...

Опитах се да го забравя.
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа ...

Той беше сам и сам ще си остане,
затворил себе си във петъците сиви.
Една ръка палитра му подаде,
за да обагри дните си мъгливи.
Носталгията беше го пленила, ...