За него казват ''времето отлита''
забързано, то никого не пита,
лети и всеки бърза да отмине,
не спира то за малко да почине.
Оставя бавно времето следи ...

Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...

Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...

Обичах те безумно, страстно,
дъха заради теб си спрях,
сърцето ми в ръка държеше властно,
но да те нарисувам не посмях!
Опитах се във спомена си да те запечатам, ...

пиши ми за любов за любов ми говори
поне да знам че знаеш тази дума
и с глупаците навън спори
че смърт не са изсъхналите шуми
че пролет плодно ще изгрее ...

>> пуснах го
>> без да се замисля
>> бутнах го
>> по нишка от коприна
>> приплъзна се ...

Беше началото на лятото... липите цъфтяха и Деница нетърпеливо чакаше едно момче на име Деан. Беше много топло и аромата, който се разнасяше от дърветата, беше много силен и опияняващ... тя никога нямаше да забрави този ден. Беше си харесала това момче от много време и сърцето и се изпълни със щасти ...

Като книга изписана,
но прочетена грешно.
Като обич неистинска,
като клоун несмешен.
Като дреха износена ...

Какво направи с мене?
Изведнъж в живота ми се появи...
Не мога аз да мисля денем,
а нощем в сънищата ми се настани.
Ти си този, който в сърцето ми живее... ...

http://www.youtube.com/watch?v=rSJd2oiM6b8&feature=related
слънце, вятър и море в едно трио
Дъждът вали, останах сам,
тревожен стон на Алборан,
в косите музика се стича, ...

Спотайва се една душа в мрака...
Успокоена, притихнала и уморена.
С тъмнината утихва и тъгата.
Крепи я вярата в утрешния ден,
крепи я чувството, че слънчевата ласка ...

Ти къде си сега не знам,
но се връщам отново там.
Там, където лице в лице
казвахме си "Обичам те".
Пак минавам по този път ...

СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ И НЕГОВИТЕ
"ПРИНЦОВЕ" И "ПРОСЯЦИ"
разсъждение
Всяко време ражда своите "принцове" и "просяци". В миналото принцове са били образованите, смелите, честните, трудолюбивите. Днес за съжаление народът се кланя повече на красивите, богатите, силните. Хората искат хубави дрехи и тела, скъ ...

Kidney Thieves-‘'Crazy"
Crazy, i'm crazy for feeling so lonely.
I'm crazy, crazy for feeling so blue.
I knew, you'd love me as long as you wanted,
And someday, you'd leave me for somebody new. ...

You don't see me
1.
This is the place where I sit
This is the part where I love you too much
This is as hard as it gets ...

La luna
I remember when I met you
All the stars were hanging in mid-air
In these moments - nothing mattered
But the way you caught me in your stare ...

So Good
We know how to dare
we know how to dream
Tonight is the night
What we wanna be we'll be ...

В хранилката на птицата
ока просо задоволява
за месец птичия й глад,
безмерна траектория в очите и
чертае нови светове и тя полита, ...

Днес съдбата опита да върне
ума ми в минали дни.
Години пред мен да отгърне,
но на мен така ми се спи.
Извади и спомени даже, ...

Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...

Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...

По мен се стича
някаква тъга...
Събуждам се,
а утрото е сиво...
Говоря си, ...

Нима ме виниш, когато се доближа до теб.
С върха на езика си те топля.
Плъзгам се по тялото ти.
Става ми горещо, а студът прониква в мен.
В плен съм на твойте ръце. ...

Защо ми липсваш, след като ме мразиш,
и ме третираш като стара вещ,
която като смет прегазваш
и изхвърляш със нехаен жест?
Защо душата ми те иска ...

На ръба на лятото
писмо ти пратих.
За мойта отлетяла вяра,
за мойта мечта еднодневка.
Пише: ...

мрачното сиво
което ми пращаш
не е болезнено
тихо
в кръвта ми се влива ...

Нощ
Нощта е тиха и спокойна.
Луната бледо грее
в полумрака на нощта
Ето, че щурецът засвири ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла, ...

Смисъл, единствен,
който ти си знаеш...
Смисъл, скрит,
от устни страстни и горещи...
Смисъл, велик, ...

Нарисувах си очи, за да те видя,
безпогледни - в прозрачна синева.
Очи, в които вечно ще те има,
отворени, дори когато спя.
Измислих си ръце, да те прегърна, ...

Какво е любовта?
Една рана в твоята душа,
която изгаря без милост твоето сърце
и те оставя отправен към небето с молещи ръце.
Какво е любовта? ...

Празнота, а толкова много чувства... Няма нищо друго, само те нахлуват в старата стая. Вали. Заслушвам се, но не чувам. Поглеждам, но не виждам... Не идваш.
Ще те чакам на вратата...
Единствено капките, тропащи равномерно по ламаринения покрив, озвучават тишината. Стичат се надолу по стряхата, а пос ...

Вдъхновено от ОтраZен Будизъм, Tomad
Разминах се със
дългите дистанции,
кривящи огледалните
ми образи. ...