Казвах ти: "Ще дойде време,
когато любовта ни ще отмине!
И ще се гледаме от чужди, по-чужди,
безразлично разминаващи се сенки!"
Казвах ти: "Ще спреш да ме обичаш, ...

Затваряш ме във думи. Не боли!
В стените им прозира същността ти.
Сбогувах се със нашето "преди".
Не помня как звучеше любовта ти.
Започна да ме пееш. Но сгреши. ...

Във въздуха нашепва Самота...
Загнездва се навсякъде у мене.
Във ъглите придремва тя.
Във костите ми даже стене.
Изплита дивната везба ...

Поглеждам през прозореца - вали.
Поглеждам във очите ти - и там вали.
Но ти не виждаш, че и моята душа скърби.
Защо отново ти ме нарани?!
Ако можех, щях да те забравя, ...

Пак съм с теб... и пак съм щастлива... държиш ръката ми и ме притискаш до себе си силно... трепериш, ала не от студ, а защото се боиш. Потръпвам и аз само при мислълта, че мога да те изгубя.
Но ти не се страхувай, аз няма да тръгна, никога. Единственото, което искам сега е времето да спре и завинаги ...

Връщам се към стараите места.
Виждам те там, където ангелите кървят.
Загубих и намерих следите ти,
искам да открия поне една причина,
за да ме обичаш отново. ...

Издълбах буква по буква...
Достатъчно.
Силно вкопани ръце
търсеха тунели за промъкване
към твоето погребано сърце. ...

Чувството, когато си предаден и злоупотребата с доверието ти, те убива?!
Представи си живот, пълен с предателства, без искрени усмивки...
Така само би влязъл в моя свят... в моята приказка...!

Не ме питай
Не ме питай боли ли като зная,
че със сълзи заспиваш вечер сам,
не ме питай дали ще се справя,
не ме питай - нищо не знам! ...

Когато от мълчание
по восъчните мигли
крясък наслои се,
по осемте ми ъгъла
се отпечатват ...

Каква съм аз?
Не знам дали разбираш каква съм точно АЗ.
И все пак мен избираш - явно нещо в мен намираш.
Няма аз да крия своята стихия,
какво обичам и какво мразя, ...

Днес те срещам,
за първи път от толкова време,
с тъжен поглед ти ме гледаш
и сякаш ми казваш с думи тихи:
"Тръгвай си, аз промених се, ...

Преди да си отидеш - остани!
Преди да тръгнеш - ме вземи!
Преди да ме забравиш - за мен си спомни!
Но щом не искаш - забрави!
Бъди за мен едно начало и да станем с теб нежно цяло! ...

Изгубих се във превода
като книга - колко хора ме разлистиха,
но никой между редовете не прочете,
а и днес не се отдава много на написаното!
Прочетоха делата ми, ...

Бяхме приятели добри -
ръка в труден момент подаваше ми ти.
Гледаше ме с кафявите си очи.
Сякаш ми шепнеше - силна бъди!
Отминаваха годините една по една - ...

Съдът на живота...
Любов ли е, когато ти спира
примряло сърцето -
прескача, препуска,
при звука на гласа му само ...

бебето
знае с
устни
(познава ли)
любимият ...

Осем минути живея в съня си,
утринно дишат ме цели епохи,
раждам, предавам, обичам единствени,
факлата хвърлям, надбягвам се с клади.
Осем минути се крия от себе си, ...

Танцувам с теб. Обичам да танцувам.
Да сещам всеки допир. Тишина.
На ухо ти казвам тихичко: "Сънувам...
Невероятно си красива." И така
нежно продължавам да докосвам ...

Какъв е този болен стремеж към материалните блага?
Каква е тази луда скорост и таз безумна суета?
Не се ли уморихте, хора -
от ближния да грабите със пълни шепи,
погребали някъде дълбоко съвестта? ...

Дали си се оставил
в този някой, когото търся,
без да има никой?
Или си част от една тъга,
която се забравя като снощен залез? ...

С кръв написах на стената
на безумното си паметно безделие:
„Аз съм българче, обичам...
като костенурка след Историята да тичам...”!

Свойте устни оставих във дирята
на съня ти, превзел ме с греха.
По лицето с дъх нарисувал ми нежно
копнеж за милувка една.
Там, под стряхата, аз ще надничам, ...

Денят заспива в нощната прегръдка,
щастлив, че с много радост е дарен.
Луната го обгръща със милувка
и го приспива с глас благословен.
Звездите топлят меката постеля, ...

Прокрустово ложе
Прокруст е прякор на атинския разбойник - великан Дамаст.
Той подлагал пътниците на изпитание - дали ще съвпаднат
с размера на неговото т. нар. Прокрустово ложе.
При липса на съвпадение, на по-високите режел краката, ...

На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето. ...

Българският дух извика -
тежък меч в сърце се вряза,
храбър лъв захвърли щика,
с болка гробът воински каза:
"българи"...