Парфюмът,
ризата,
бельото,
обувките,
дори цигареният фас в пепелника, ...

Недовършено 3
Вглеждам се в онези редове,
които питат трябва ли отново,
отново в празни редове,
да пиша със мастило ново? ...

Животът е като железопътна гара.
Всеки има си билет.
Чакаш ти, подпрян на бара,
дано да дойде скоро твоят ред.
Човек се ражда и умира бързо. ...

Живях на сън или сънувайки - живях.
Дните в мъгла се изнизват...
Протягах ръка да повдигна завесата,
но до тялото пак отпусках я вяло.
Къде се намирам и как да се върна?! ...

Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.
Ще се изпея в него като в песен, ...

От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно, ...

Прегърнах хилавото
рамо на Нещастието
и заедно вървяхме
по своята пътека.
Аз бях хубава, напета, ...

Вятърът последната надежда ми отвя,
дъждът прошепна ми при слънцето да си я търся,
но аз се питам: "Как така?"
Ще ме заслепи горещото набързо.
Измамно е, не ми е работа да ходя там, ...

Мостове изгарям до твоето сърце,
разрушавам пътя между четири ръце.
Преграда слагам между четири очи,
разкъсвам връзка между две души.
Премахвам думи, спомените трия... ...

Обич
Понякога си мисля, че обич няма на света,
или пък я има, но при мене не дохожда тя.
Сърцето ми, обичало тъй много и тъй силно,
обречено да страда и да е безсилно. ...

И сякаш в пясъчен часовник песъчинките
изтича безмилостното време,
текат минутите, умират миговете,
ти скоро няма да си с мене.
Любовта от пламъци на страст-стихия ...

Gangsters in the attic е свободен проект, всеки желаещ може да се включи с реализация и идеи. Ако имате интерес, можете да си свалите и едно скромно видео клипче от тук:

Посветено на моята най-добра приятелка Росица Иванова, която откри първия частен кабинет по психологическо консултиране в гр. Г. Оряховица
Започваш
ново начинание,
благородно,
истински красиво. ...

Има ли любов на този свят?
Питам ви, кажете!!!
Има ли любов на този свят?
Искам отговор, разберете!!!
Само парите се гледат, ...

Тихичко, на пръсти идваш всяка нощ,
в моите мисли,
в съня ми.
На моите сънища
поканен гост - ...

Липсва ми полъхът, твойто ухание,
допира топъл на бялата кожа.
Стрелките замрели са в сляпо мечтание,
нощ или ден е, да кажа не мога.
Дори и застинали, те отбелязват, ...

Ти хляб си месила със сърце,
че дъхав аромат от там се носи.
Докосвам с ласкави ръце
главицата ти среброкоса.
Ти мляко в ранната зора ...

Съдбата,
която казва
"не"
на слабите.
Принципът, ...

Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата,
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си. ...

Играчка
От доста време играеш със мен,
а аз се усмихвам игриво.
Играчка за час, играчка за ден,
играчка за много години... ...

***
Лицата ни са строги - любовта ли свърши?
Сънища минават през сърцата ни -
следи във пясъка.
Нанизи от думи в паметта ...

Тик – тиктакаха стрелките,
звън – звъни камбана,
чик – чирикаха врабците,
рано от зарана.
Кап – капчука дъжд пороен, ...

РАЗВЕНЧАНИ МИТОВЕ И СРИНАТИ ТОТЕМИ
Във влажната килия
на предразсъдъци
и безизходици
влетя свободно бодро птиче, ...

Споменът изплува
във очите ми.
Пърхам с мигли,
за да го прогоня!

Когато някога в дума споменавам о,
отекваш в мен - бездънна яма,
отекваш там, където даже ехото загива.
От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.
И когато някога в дума споменавам б, ...

Отиде си от мен усмивката,
няма те... на кой ли да я дам.
Остава да живее само спомена,
от него никой не е по-голям.
С лъжа и болка трудно се живее ...

Отивай си, тъга
Пролетта със своя чар пристига,
с разцъфнали дървета и цветя
и започва бавно да изтиква
насъбраната в мен тъга. ...

На Поезията
***
Мирис вълшебен на цвете.
Полет на птица в небето.
Милост, в сърцето посята. ...

Душата ми
Аз сядам пред белия лист,
рисувам душите на хората.
Портрети правя чудесно...
Следи мастило остават по листа хартия, ...

Свободна птица
Ах как искам аз да съм птица свободна,
да литна, да литна нависоко да можех.
На прозореца твой да застана,
да ти почукам със човка и да те поздравя, ...

Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?! ...

Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...

Не изрязвахме ли всяка суета до корен,
да се будим сутрин недължащи нищо?
Беше ли, от някой друг, грехът неволно сторен
и преди да бъде даже и помислен?
Да ни купят чакат сребърниците на Юда. ...

Нима не се виждат мойте сълзи?
Нима за мене никого не го боли?
Изгубих се в собствената си игра,
заличих се под собствената си маска.
Някога имах една мечта: ...

Върбата край канала, стара -
във този алкохолен час
отмери с крачки лоши
и самотата по галоши,
хванала със мене бас - ...

Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи. ...