Пореден ден, от календара,
тридесет и първи.
Със него старата година си отиде.
За мен тя беше, може би…
съдбовна – намерих тайното ключе, ...

Искам да съм плюшено мече -
скрита под завивките
на детското креватче.
Да съм плюшено мече,
да ме обвиват нощем ...

КАТО НА КУКЛА НА КОНЦИ ЖИВОТА МИ ВЪРВИ
о Колко арогантен е
в целУвки в приятелство
в мечти дори
от всички ...

Искам лампите да не изгасват,
искам партито да продължи,
искам в тази нощ отново да живея,
искам тази нощ луната да не спи.
Искам да се слея със тълпата, ...

Опустошено, мъртво сърце,
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи, ...

Пред теб прозрачна съм
и черна...
каквото помисля, ти вече го чуваш.

След толкова дълго щадене...
сега -
инстиктивно -
вия
като ранено животно... ...

Обичал ли си, без да те обичат?
Плакал ли си, както плача аз?
И виждал ли си как сълзи се стичат
при спомена за любим човек.
Навярно не! Защото ти си бил обичан, ...

Слънчогледови ириси и полета от мак -
изрисувах на твойта грижовност стените
и застлах със очакване тихия праг;
eсента осланени надежди изсипа:
Бързи крачки - догонва синхрона сърцето, ...

Кръвта ти кипи, стиснал си яростно юмруци, искаш да се пребориш с целия свят. Не се примиряваш с неправдата, предразсъдъците, закостенялото мислене, искаш да те уважават и зачитат, а не постоянно да ти забиват нож в гърба. Не си в състояние да се приспособиш към лицемерното общество, в което живееш, ...

Винаги ще се усмихвам!
Никой не може да ми отнеме това!
Могат да ми вземат топлината,
огъня - целия, без да оставят искра
и с въглените да чернят колкото искат ...

Nevada Tan - Vorbei
Bis du mich vergisst
Bis du
Bis du mich vergisst
Mich vergisst ...

Направих с тебе много стъпки -
и първи, и поредни, и открих,
че първата любов не се забравя,
че никога не спира да гори.
- ...

Защото отсече от мен - станах хала.
Надраснах се с няколко мъдри глави.
Високата низост - любов на предател.
Когато го палят, загива ли Рим?!
"Умри, гладиаторе!" - ври колизеумът. ...

Никога не е късно да погледнеш с добро. Никога не е късно да обичаш. Никога не е късно да се оставиш да бъдеш обичан. Никога не е късно да простиш, както и никога не късно да помолиш за прошка. Никога не е късно да поправиш вече стореното, както никога не е късно да направиш нещо друго. Никога не е ...

Пишеше често под лампа,
времето дневно я плашеше,
вечер театрална рампа
с поклон и адмирации я чакаше.
Имаше много цветя, ...

Една малка колекцийка от гафове и забавни моменти по време на някои мои пътешествия.
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...

Armin van Buuren feat. Justine Suissa - Burned With Desire
For each forgotten kiss
For all the memories
For all the times a look
Said all we had to say ...

С водни боички рисувам по небето,
рисувам теб и любовта...
Намирам пътечка до сърцето,
следвам я... Тя е моята съдба!
С пастели рисувам върху твоето тяло! ...

Безсмислици се скитат в измъчената ми душа.
Безсмислено се питам - ще съмне ли? Кога?
Безсмислено обичам и вярвам в божества.
Безсмислен път затваря мойта тишина.
Безсмислени са всички мои страхове. ...

Написах стих,
а листа изгорих.
Запомних го... за първи път
остана във съзнанието ми...
Като щампа... ...

Кога, къде
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата, ...

Бяла пролет в очите ми тайно наднича...
Ще те моля, не искай на теб да приличам...
Мойта кръв като бясна река непокорна е!
В тиха истина свойта гола душа аз обличам...
и криле й рисувам - ветрено дива и волна е! ...

Вървя напред и не искам да се обръщам назад, но ти си там с неустоима усмивка. Когато трябваше да избирам между теб и всички останали, аз те изоставих. Сега разбирам, че ти беше моят свят, моят подслон през сивите и изпълнени с болка дни, моята любов... Съжалявам за болката и сълзите, за безсънните ...

Познатото до болка... безразличие!
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора ...

Mixalis Xatzigiannis - De feugo
Δε φεύγω
Θα μείνω όλη νύχτα στην πόρτα σου
Θα μείνω όλη νύχτα στα σκαλιά
Τ' αστέρια θα πάρω αγκαλιά ...

Kool & The Gang-Fresh
Conversation is going 'round
People talking 'bout the girl who's come to town
Lovely lady pretty as can be
No one knows her name she's just a mystery ...

"- Да мечатеш е едно от най-красивите неща, моменти, които прекарваш сам със себе си, мислиш за живота и приятелите си. Но пък няма нищо по-лошо от това да мечтаеш, защото си самотен, да не можеш да споделяш с никого чувствата и идеите си. Да си мечтател е много рискoвано, защото когато въображениет ...

Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...

Живот
Оххх, ските ме очакват,
да спусна се по склона с бясна скорост
и само вятърът да се опитва
да ме догони със спортсменски хъс. ...

Не мога... празна съм
и няма лек.
А съм оптимистка... весел,
забавляващ се в нерадости дори
човек... ...

Посветено на моя град - Горна Оряховица
Обичам твоите безбройни улици,
рекламите ти, светещи в нощта,
на гарата и влаковете спускащи,
летището, реката край града. ...

Вчера казах: ,,Мамо, стига!
Няма да чета аз книга.
Искам само да играя.
Нищичко не ща да зная.”
Мама даде ми книжле: ...

ЛЮБОВ
Ще те обичам - ей така, по навик,
и пак, напук на всяко твое сбогом,
ще влизам нощем тихо в съня ти,
ще се усмихвам, хайде - устои ми... ...

"Милото ми мишленце..."- Дани се беше спряла до клетката и лекичко го галеше по рошавата муцунка. Беше се свряло в единия ъгъл на клетката, трепереше като в конвулсии и не реагираше нито на гласа, нито на допира й. Отначало се уплаши, че е умряло, никога досега не го е виждала така неестествено прит ...

Отново ли вали?!
Не виждам! Не виждам капки, а сълзи…
Улиците са потънали в тях - в моите сълзи!
Дали?
Вървя, а пред мене пътища - безкрайни пътища, ...

Ти си човек. Дишаш. Храниш се. Спиш. Живееш! Радваш се на красотата и страдаш за тъгата. Имаш свой собствен свят. Напълно различен, изцяло твой и така недостижим. Човек не може да разбере хиляди неща, неща, които не се предвиждат, които не се очакват... Живееш спокойно до момента, в който не го срещ ...