Целуна ме
с онази нежна
и дълга целувка...
Така,
както само той целуваше. ...

Мечтата ми е
затрупана в лавина
на спомените...

Кървя, а кръв и капчица не руква.
Живея, ала що живот е туй,
когато твоят поглед син
през мене вижда друга?
Целувам, ала сън е туй. ...

Разпери крила
Нека бъдем щастливи,
с Вяра и Божи благодат!
Нека сме здрави и мили,
с разум и мъдрост в този свят! ...

На Е. М.
Ей,
измислено момиче...
Ще те търся във мъглите,
ще преравям облаците, ...

Понякога не знам какво да правя,
а друг път - смелостта не знае.
Окичвам я главата с безразсъдство
и впускам се като във корида
с новите си рогати аксесоари - ...

Желая те, грях,
пак и пак,
умря моят страх...
Уби го страстта
(или любовта). ...

Жадувам очите ти.
Вярвам в очите ти.
Моля се на очите ти.
Плача за очите ти...
Това, което е минало, ...

Умората на морски ветрове
поляга в здрача над вълните
и силните им бурни гласове
утихват потопени в дълбините.
На пясъка се срутват бавно ...

Когато дойде хубавото време
и тръгнат си студените мъгли,
от моята душа ти ще изгрееш
и ще ме стоплиш истински...
Когато птичките-мечти запеят ...

КОКИЧЕТА
Наболи са кокичетата вече,
нетърпеливи да посрещнат пролетта -
не знаят колко е далече тя.
Привикнали в снега направо да растат, ...

Отпращаш ме.
Няма слънце за мен.
Всъщност аз те отпращам.
Все едно.
Исках да повярвам... ...

Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват, ...

Болка виждаш в моите очи,
чудиш се защо, нали ти всичко даде.
За теб важни са целувки и прегръдки
и нищо друго не искаш в своите ръце.
А сърцето ти къде е? ...

Време е да си тръгна
не, още мъничко ще остана.
Зазорява се, хладно е,
а обичта ми е неспасяема.
Чакат те, телефонът ти - пак звъни ...

Нощ... а в нея звезден листопад
и падащ лъч от лунна светлина,
очертаваща контурите на танцова арена.
Музиката там звучи
и звезди танцуват с лунните лъчи. ...

Пронизваха ме снощи мисли,
мислите за нея и за теб.
Пропълзяха в мен... подтиснаха
до болка моето сърце.
И тази вечер не мога да заспя, ...

Нямам сили
Нямам сили да ти кажа,че те обичам,
а и вече няма смисъл!
Нямам сили и да плача, защото знам,
че е излишно! ...

Мамо
Така те силно наранявам,
гориш в моите грехове
и със сълзи безмълвна те оставям,
а ти прощаваш - нали съм твоето дете! ...

(миниатюра)
Неразбрани думи...
странни и нежелани...
Време за сбогом!

Part One: Life
XXII
АЗ НЯМАХ време за омраза,
гробът би ме спрял.
Животът не е тъй богат ...

Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво ...

Напред, назад.
Наляво, надясно.
Посоки много,
пътища малко.
Накъдето и да тръгна, ...

Обич
В живота виждам ярка светлина,
образът на мойта дъщеря.
Облива ме със свойта топлина
и в мен събужда сили за борба. ...

Часовникът лудо тиктака,
годините безуморно летят.
Животът никога не чака.
Готова или не, трудностите ме зоват.
Още помня първата си книжка детска, ...

Искаш ли
да си направим пикник
с изобилие от мед
и да полеем
всичкия пелин ...

В твоя рай дали ще се намериедно местенце,просто ей така,та да се вместянякъде, къдетоне преча,кротичко ще си седя.Сред твоите женидали ще можеи аз бездомнода се наредяи да съм тилюбовно ложепонякогасред шум и суета.Ще бъда тиханежна,примирена...Пусни мев твоя непрестъпенхрам,а после, знам,ще молиш ...

В пиесата на нашата омраза
отдавна пуснаха правостоящи!...
И все отвън напират на талази
любопитни, със очи искрящи...
На сцената съседна, в прашна зала, ...

Глава единадесета - Черен огън
Нощта беше тиха и спокойна; чуваха се само лекият полъх на вятъра и шумоленето на листата. Природата беше в съвършена хармония. Луната ярко блестеше над смълчаната дъбова гора. Сребристата лунна светлина осветяваше земята където достигаше. През нощта гората беше по-спо ...

ИГРА
Аз си тръгвам, отивам си вече.
Аз си тръгвам, но ти ми прости.
Не мисли, че сърцето ми свито
там дълбоко омраза таи. ...

Не знам дали проклетото мълчание
ще бъде за мечтите ти отплата.
Надявам се да бъде упование,
след мен да преоткриеш светлината.
Безритъмно е в мен и елегично ...

ЛИЛА
Цветовете на дъгата избледняват.
Дъждът ги наводни.
Тя преля в лилаво,
красива, страшна и коварна. ...

Мислех, че пътя правилен открих.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън. ...

Понякога се губя във очите ти,
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.
Пусни ги - много дълго са стояли ...

На майка ми, която обичам безкрайно!
Не се измислих аз, а съм родена.
Отрязали са пъпната ми връв.
На майка ми в сълзата съм стаена.
Тя дала ми е нейната си кръв. ...

Една дълбока във сърцето рана
и две мъртви души.
Любов ли - само пепел остана
и спомен, от който боли...

ЩЕ ТЕ СРЕЩНА ВЧЕРА
ще те срещна вчера
от омарата родена
гледаш ме
с кристален поглед ...

Родих се в слънчев ден -
нещастието
беше да те обичам.