Глава пета - Неочаквана среща
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...

Когато те погледна, сърцето започва да бие лудо!
В началото не знаех какво е това усещане.
Не си представях, че ще се влюбя в теб -
този, който бе за мен поредната играчка,
подхранваща женското ми самочувствие. ...

Вечерта отново мята своя плащ.
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба. ...

Разсече ме с делата си – греховно слепи,
остави в мене белези... дълбоки рани,
отнесе вятърът далеч сълзи изплакани,
лежаха някъде погребани мечти неизживяни.
Разби ме на парчета със фалшивото обричане, ...

РОДИХ СЕ С ПЕПЕРУДЕНИ КРИЛЕ
И ВЯТЪР, ЗАКАЧЕН В КОСАТА,
РОДИХ СЕ С ПАРЕЩИ НОЗЕ,
С КОИТО СЪЖИВЯВАХ ПАК ЗЕМЯТА.
РЪЦЕТЕ МИ - ТРЕВИ ОМАЙНИ, ...

Не бяхме галеници на съдбата
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.
Без страх горяхме жертвено на клада, ...

ЕРЕТИЧНО ЗА ЕЗИЧЕСКАТА КОЛЕДА
„... Във всеки дом гримират трупове
на пресни коледни елхи."
„Зима"
Недялко Йорданов ...

Беснеят милиони демони във мен.
На кого да служа и на кого да угодя?
Разкъсвам се на хиляди парчета
и ги свързвам пак в родилия се ден.
Прекарвам дните си в мъгла забулени, ...

Какво ли не правех, колко мечтах,
колко сълзи за теб пролях.
Готова на всичко, дори на смъртта,
да, за теб съм готова дори да умра!
Аз се раждах в съня ти и после умирах, ...

Пробягват камъчета във комина,
отнасяйки ми сладък сън.
Май гълъбче по покрива премина,
или панелна обич се изтърколи насън?

Всяка Коледа,
когато звънчето нежно пее..
Сърцето скача
с радостна усмивка...
Всички украсяваме ...

Декември е сезонът
на моята игра,
начало на лудост детска...
Снежна белота,
прикритие красиво ...

Наситена с безброй греховни страсти
Откривах красоти с притворени очи
Ограбена от истини „прекрасни"
Раздавах пламъка на своите мечти
Посрещаха ме със стени обрасли ...

Никога не е изглеждало всичко толкова реално.
Никога не е било никога.
Никога - звучи ми някак си нахално
за моментите, които предстояха или идваха.

Искам
Само колко много искам
да напиша!
Но сърцето силно стискам -
тежко диша. ...

Gareth Gates - Anyone Of Us (Stupid Mistake)
I've been letting you down, down
Girl I know I've been such a fool
Giving in to temptation
When I should've played it cool ...

На една любов
Ти си различен... Не знам какво те отличава от другите мъже, но ти не си като тях. Твоята любов ме влудява. Твоята нежност ме изгаря. Прегръдката ти ме кара треперя. Но човек трепери от студ или от страх, нали? А твоите целувки са така горещи... Значи, остава страхът. Да, може би. Стра ...

Да опитомиш някой не е достатъчно да искаш и дори да опитваш, за да стане това! Това съвсем не е едностранен акт - лисицата поиска да бъде опитомена! Всеки един от нас има нужда, изпитва необходимост да бъде нужен, потребен на някой - това осмисля твоите действия, идеи и желания. Човек вижда със сър ...

Черният принц се завърна
Черният принц на самотата се завърна.
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик. ...

Кажи сега какво ми стори,
кажи защо ще ме раниш?...
Дали така ще се пребориш
с това, от което така се боиш?
Кажи сега във тая зима ...

Изгубена любов
Свят различен и жесток,
живот труден и дълбок,
съдби незнайни и несподелени,
пътища, обречени да бъдат разделени. ...

Не може силно да боли,
когато рана в тебе не кърви.
Не може да си толкоз сам,
когато си обичан и желан.
Не може в тебе да е нощ, ...

Приседнала съм рано, от зарана
(петел преди още да е пропял),
В градината стоя, досами герана
(като мен отдавна пресъхнАл).
Във глава ми спомени минават ...

Неясно и хладно не искам да пиша,
не се боя от поривите грешни.
Не залязвам, а смело и рязко
се пеня с морска вълна по пясъка.
На себе си свобода дарявам ...

В камината огънят тлее
със пламък догарящ, смутен,
в безсилие пурпурно съска
и чезне в жарта укротен...
Тревожният огън дълбае ...

Дали ще намеря аз нейде отмора,
дали ще намеря за себе си бряг
далече от всичко, далече от хора
да спра моя жалък, скиталчески бяг?
Лети мойта лодка, навред в океана, ...

О, желание безцветно,
любов безплътна, ничия и в плен
на едно злокобно, тежко чувство,
че далече си вече от мен.
О, полъх, мирис незабравен, ...

Обърнах поглед и... какво?...
Една бездушна пустота
с мириса на въглен и дърво,
насечен дъх в горещина...
Сред влага, слуз, кървяща плът, ...

Живот. Как може да го обясним? И не само него, а всичко, което се случва в него. Всяка сълза, споделен миг щастие, нежна усмивка, топло докосване, болката от любовта, предателството или доказаната вярност. Това са малка част от емоциите в нашия живот. Днес си щастлив с твоята половинка, но утре разб ...

Опиянението от любовта е толкова кратко, колкото и опиянението от виното.

Не ми се пише днес -
меланхолично ми е някак.
И знам, понякога такива дни
се случват и душата плаче.
Необяснимо е. Молитва ще изрека ...

Ще отпиеш ли от чашата червено вино,
която съм напълнил със собствената си кръв?!
На поднос нося част от моята душа,
само трябва да протегнеш ръка и да кажеш: "Да"!

По бялата кожа кръвта се стича,
нежното лице погледа привлича,
от очите красиви болка извлича,
на коприна косата мека прилича.
Раните, допълнени от сладък аромат, ...

Отпивам от чашата, чашата с горчива любов. Раздавам усмивки на другите, но сълзите запазвам за себе си. Вглеждам се дълбоко в очите ти, но не намирам пламъка, пламъка на любовта. Какво толкова ти стори животът, че изгуби себе си, погреба пламъка и го остави да угасне в пепелта.
Щастлив ли си, когото ...

Сърцето следва винаги Сърце.
Ако го носиш - поведи ме!
Целувам грапавите ти ръце.
Бъди различен. Усмири ме.
Опитомена. Нейде вътре в теб ...

Да Дао
За нас Пътят свят е,
със зъби и нокти драпаме,
с много трудности посят е,
но паднем ли, винаги ставаме. ...

Сълзата ми безмълвна
върху думите ти капна.
Дали езикът на сърцето ти солта усети...

Аз много дълго страдах -
с нож прониза моето сърце,
от него безразборно аз раздавах,
сега остана ни едно парче.
Обичах те тъй силно, ...

Всяка нощ, когато притворя очи,
виждам твоя нежен лик и
сякаш това ми стига, за да знам,
че още те обичам и че ти си ми всичко.
И в съня аз мога да милвам косите ти, ...

Виждаш ли сега
в мен новата жена
не съм като преди
от лъжи не ме боли
Виждаш ли това ...