Признавам, че имам претенции
и се лутах по грешен път.
Но те моля, мой любими,
приюти ме, притисни ме в този кът.
Не отричам, че съм окаляна, ...

В прохладна нощ, с безброй звезди,
на плажа двамата сме - аз и ти.
И пълната луна със бляскави лъчи
оставя пак следа върху сините вълни.
И тук сами сме, няма друг, ...

Ето я земята тъй далеч,
застанахме пред нея и се вгледах,
извадих от кобура кървав меч
народа си към битката поведох.
Преплувахме реката с конете, ...

Вълните, морето, цветята, небето,
въздухът, луната, слънцето, земята.
Любов, щастие, сълзи,
прегръдки,целувки,погледи.
Търся дума, за да опиша с теб любовта ни, ...

Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...

Не мога да се сърдя
Не мога да се сърдя,
няма нищо ново.
Върна се при мен,
за да избягаш пак отново. ...

***
"И нарисувана от себе си
картината остана.
За да превърне този миг
в творение." ...

"Здравей!" - усмихвам се насила;
а огънят в сърцето ми още силно гори...
Не мога да вървя по жаравата още жива -
от чувствата стаени плътта ще изгори...
А исках да забравя теб и любовта ти - ...

Как да стана, да дойда, да се върна?
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.
И предполагам, че трябва да те намеря. ...

Ти тръгваш, не ме чакаш вече,
тесногръда крайпътна любов,
под стряха с надежда човечна,
търся път по-различен и нов.
Върви, за теб няма да плача, ...

Моят малък сладуран,
на думичките стана цар!
Нов речник пише във момента,
а и как само се опитва да говори...
Питаш ли го как се казва, ...

От Витоша мъгла се стеле
и попива тежко във града.
Бели мисли - снежни и студени,
политат в белотата на снега.
Някъде е топло и уютно, ...

Понякога душата ми е есен,
отронваща листа със плач.
Понякога е мразовита зима,
омайваща с вечерен здрач.
Понякога е пролет бяла, ...

Тръгваш надалеч, взимаш любовта...
Аз оставам тук, оставам и мълча...
Денят без тебе пуст е, щом няма кой да ме прегърне
и вечер пак с мен да тръгне...
Броя звездите, сякаш край си имат те... и сълзи, като ситен дъжд се стичат по моето лице... ...

Нашата последна среща,
поглеждам те в очите със надежда,
с поглед нежно казвам ти, че те обичам,
но със устни само "сбогом" аз изричам.
Ето, тръгваш - времето изтече, ...

На тебе, обич моя...
Когато те създавах във мечтите си,
небето бе разтворило душа.
Далечна светлина, отвъд ранимото,
ме носеше, потънала в нега. ...

Като огърлица нанизани са дните
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката, ...

Помниш ли
нощите на поляната?
Там, където лежахме с часове
и се опитвахме да преброим звездите.
Историите ни за тяхната съдба. ...

>> сумрак
>> тишина
>> невидима струна
>> до крайност
>> опъната ...

Превърнах днес съня в реалност от целувки,
изцяло те обикнах във пространството на часовете,
зная, че загубих всичките си страхове да питам
и да се съмнявам дали те има, или си измислен...

В мрака заслепена се лутах,
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат ...

Дочаках бръчките и сивото в косите...
любопитно.
И капка страх не виждам по немладата си кожа.
Ръцете ми израснаха в криле.
За да политна. ...

Сред сняг и студ
едно момиче върви,
и отново в умът
се появявяш ти.
Сред виелици страшни, ...

Любовта е вълшебство, споделено от двама.
Мигове от целувки, запечатани върху устните ми.
Ще запазя този миг за теб... любими мой.
Ще запечатам образа ти в моето сърце.
Твоят поглед ме пронизва всеки път, ...

Спомени нахлуват във нощта,
спомени за една жена.
Простил й всичките лъжи,
но тя пак живота ти разби.
Приседнал в ъгъла сега, ...

В очите на един умиращ ден,
след блясъка на гаснещия залез,
душата ми подтичва, и не ме боли,
научих се да бъда... без да плача.
Приучих се да бъда търпелива, ...

Природата заспива бавно,
не, може би умира този път,
защото, някак си душата й пулсира,
ранена е от скръб и мъст.
Дърветата самотни са във здрача, ...

Навярно ще издраскам много листи,
и много думи ще зачеркна в суетата си.
Но днес душата си реших да поразлистя,
наместо тях, и да я питам докога ще плаче?
Ако иска, нека ме напусне, ...

Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впе ...

На леглото, завито с оръфана завивка, лежеше младо момиче. До него тихо плачеше майка му. Двете жени бяха постоянно заедно. Особено сега, като момичето го сполетя болест.
Нямаха си мъж в къщата и трудно изкарваха прехраната си. Бащата на момичето бе починал много отдавна и то никога не го бе зървало ...