ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и ба ...

Имам нужда от теб. . .
Бяло. Не и безлично.
Имам нужда от теб
като първо кокиче.
Късен есенен двор. ...

Зимата...
Приемам я лично...
Не обичам студената й белота...
Аз си оставам лятно момиче,
изтъкано от светлина... ...

Не знаех колко трудно е да свикнеш с мисълта,
че като филм през тебе преминава любовта.
Една измислена картина от сценариста назидана,
запечатана от режисьора зад екрана.
Този филм го гледат малки и големи, ...

Вървим двама ръка за ръка,
по-влюбени от всякога.
Навсякъде ухае на любов.
Никога не съм била по-щастлива...
................ ...

Пропиляното време събирам
във букета от есенна шума.
И във него разчитам, избирам
най-внезапната истинна дума.
Пак ме стрелват през клони лъчите ...

Запознай се с мене,
oпознай всяка подробност.
Примирих се с тебе,
да те променя нямам способност.
Ще се боря с глупостта ти. ...

Знаеш ли, че времето ми свършва,
а искам още само 5 минути.
5 минути да обичам,
5 минути да живея,
5 минути, за да повтарям твоето име. ...

Увяхвам неразцъфнала в ръцете ти
пред прага на навъсеното утре,
безоблачно мечтая, но в сърцето си
усещам, че след теб ще се погубя.
Увяхвам ароматно и предпразнично, ...

Сънят на спомена шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди ...

Предричай ме по кървавите длани,
втъкана съм дълбоко... и горча.
Преглъщайки молитвените рани,
изцели ме, за да мога да заспя...
Усети ме, безсетивно и първично, ...

1.
Ти си вълшебното ми огледало,
в студа - топло одеяло,
ту в нечий смях или сълзи...
отново и отново ТИ. ...

13.11.2007
Дали любовна рана заздравява?
А съществува ли за нея лек?
Обида тежка, как се забравя -
ако нанесена е от любим човек? ...

Колко съм те търсила -
не помня.
Колко път съм извървяла -
знам.
Колко зими съм те чакала ...

ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да ...

Понасям ритниците в ченето,
понасям ги безмълвно…
Юмруците в корема, от които
не ми достига въздух,
шамарите до посиняване на лицето, ...

Въздишките са много. Непосилни.
Сълзите - безконечното разпятие.
Не искам днес да плача, уморих се.
Посях те вътре в мен... като зачатие.
Очите ти са тъмни. Уморени. ...

Ти помниш ли как капеха листатав онази свежа утрин жълтокоса?Във буен ритъм тупкаха сърцатакaто жаравата на нестинарка боса. А помниш ли как птиците ни пяха,когато ги изпращахме на юги слънчев лъч безспир им ръкомахаза сбогом. Не! Ще ги очаква тук. И ние ще се върнем пак напролет.Ще слушаме тревите ...

... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...

Пак от болка и за болка пиша.
За едно сърце, разбито на парчета.
И пак си казвам: "Стига толкова",
а сама не осъзнавам как си причинявам болката.

Сънища сънувам
Сънища сънувам,
сънища незнайни
и в тях се лутам
по пътеки тайни. ...

Да те загубя искам,
но не да те забравя.
Да те целувам искам в съня си,
как под нас са светлините
на многохилядния град. ...

Има някъде.
Една стая,
един диван,
една маса
и уиски ...

седя срещу слънцето...
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени -
веселите, тъжните,
уморени от времето. ...

Тъга има винаги в есента,
но ние с теб няма да тъжим.
Красиво ронят се златни листа,
сред тях сега ще повървим.
Ще те хвана с топлата си ръка, ...

Крачките.
Точно пет.
С различна дължина.
Като пръсти.
Пунктират ...

Снежнобелите клавиши
снежнобели ще останат,
само ако бели ласки тичат
по настръхналата кожа на пианото.

Не знаеш какво е да си сам сред хора,
не знаеш какъв е вкуса на позора.
Не знаеш как силно боли от любовта,
не знаеш колко дълго трае тази болка.
Не знаеш какво е да летиш и да те лишат от твоите крила, ...

....
Изпепелени часове.
Белязани с очакване минути...
и стон, прикрит зад мълчалива маска.
Мелодия от тъжен сакс. ...