РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...

Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно. ...

Ноември, леко дъжд ни навестява,
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно ...

През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...

Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия де ...

изправените
внушават изправеност
ведно с изправност

Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разроше ...

Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.
Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.
Скри се в капка от сълзите ми, ...

Ти идваш в съня ми с развети коси.
Там плахо стъпваш, нежно ме докосваш.
Усещам дъха ти, затварям очи
и виждам те – красива, омагьосваща...
Потръпвам аз, потръпваш ти. ...

Любов омайна, любов жадувана,
любов красива, любов бленувана.
Любов желана, любов споделена,
любов ухажвана, любов употребена.
Любов мечтана , любов душевна, ...

Грозен, счупен прозорец за мен е светът,
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти ...

синева
сетива
приковава
синева
сетива ...

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...

Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...

Нямам друга гледна точка
за съседната война;
Кремъл - драмата започна
февруари, през нощта!
Путин, тръгна да превзема ...

Здравей, Любов! Пиша от далече.
Ти помниш ли ме млада и добра?
Когато тръгна, беше зимна вечер,
а вън на преспи трупаше снега.
Замръзнали прозорците скрежаха, ...

Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...

Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина, ...

Със залеза си Слънцето рисува
във облаците сиви есента,
но вятърът не го интересува
и в жиците си пее песента.
А уличните лампи закопнели, ...

Той:
Моля се на дявола - отново да те имам.
Какво като, че после скъпо ще платя.
Остана ли не знам - какво да взима?
Хайде, мила, чакам. Аз чакам те, ела. ...

Отново да се преродя
и да потърся красотата,
и да последвам във света
хармонията на душата…
Да срещна погледа ти мил, ...

Повикай ме, когато
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите ...

Вчера каза мойто внуче:
"Искам да си имам куче!
Ти нали си дядо мил
и парички си спестил?
Да водя, искам, на разходка ...

Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на к ...

Поръчах си мъгла. Не ща да виждам,
онези малки, дребнички неща -
как българин на българин завижда,
парата как е знак за свобода,
как кражбите създават настроение ...

Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...

Съмнения пак ме налитат, търсещи,
очакват въплъщение – подмяна.
Но същността ми – изтъняла, пърхаща,
надлита безочливата измама.
Небесна твърд ли бе или пък пухена ...

Как се лекуват нанесени рани
по - спиралата на звездната
ми същност...Никой не ми пречи
аз самата си слагам спирачки...
Не търся, не питам - прощавам! ...

Към своя край е есенния карнавал.
Ноември потанцува
с циганското лято.
Но днес денят е някак си
смълчан, ...

Той ми занича в очите,
бърше сълзици солени.
Казва ми мило момиче,
ката ден диша за мене.
Ти се помайваш сънливо, ...

Директорът Пенчо Бургаски вдигна глава към вратата – стреснат и гневен. А от там връхлиташе заместничката му Карадупева. И това – въпреки негласното табу за всякакви посещения през третия час, когато директорът закусваше. Полезно занятие, тъй като напълненият стомах надделяваше над възпламеняващия с ...

ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник. ...

Живеем в многоъгълния свят,
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...

Сама съм си райето на костюма,
животът дето кърпи от години,
но есента започна да одумва
на джобовете копчетата сини.
Сама съм си торбата на хастара, ...

Обичам джаза! И то много. Затова още с влизането в бара спирам и затварям очи. Парчето, което зазвучава, ме запраща далеч отвъд Атлантика, чак в Ню Орлиънс. За миг забравям за какво съм дошъл. Сещам се, когато чувам смеха ви. Въпреки оскъдната светлина и многото хора виждам компанията ви и по вените ...

Отново са тук далечни, безплътни
призраци нечии от забравени дни.
Дълго шептящи думи безсмъртни.
Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.
Крачат безплътни там във полето, ...

Днешният ден е отворен за вчера,
нашето вчера по дългия път.
Капка по капка той ще отмерва
кой ли по ред е сегашния дъжд.
Вчера беше и вчера ще бъде ...

Денят ме вика – искрен, непринуден,
събуждам се – вулкан от детски смях,
поглеждам вън с усмивка и почуда
и слънчева да бъда си избрах.
Дъждът обичам, но тъгата никак, ...

... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...