(на Иво)
Годините... те бързо отминават,
(но винаги за нас ще си дете),
макар че вече мъж си уважаван,
успешен, неподправен и почтен. ...

Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...

Бях чувство,
бях бягство,
бях всичко за теб...
И...един ден се превърнах в просто
"студен" летен спомен. ...

Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...

9. Облаци над водата
Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – пи ...

Отдавна знам, че е обречена
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения, ...

Аз съм мъничко дете,
с палави крака, ръчички.
Но се смея от сърце,
щом ме поучават всички.
Мама казва да се храня, ...

ХВАНИ МЕ ЗА РЪКА!
Да повървим...
Да се почувствам пак жена!
Жадувана и чакана...
И съблечи от мене тази самота! ...

Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели ...

МОМИЧЕ С ЕСЕНЕН БЛУЗОН
... облаците вятърът разчепка –
денкове от вълна на дарак,
като мигла, литнала от клепка,
бе луната в есенния мрак, ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 14
Прекрасно е да се разхождаш из Рим, Париж и френската ривиера. Но там липсва екзотиката на тесните мръсни улички, на брадатите търговци облечени в традиционни дълги роби, на аромата на стотици познати и непознати подправки, на забулени “красавици”, на които виждате само очите го ...

Ще те прибера
в черупка от рапан
и така ще те запазя,
дланта ще бъде твоето легло,
устата ми чаршафа… ...

Облегнала гръб на напуканата стена, Итен седеше на сплескана възглавничка в най-тъмния ъгъл на кръчмата и наблюдаваше напрегнато вратата. Надигна чашката със сараби, изпи я на един дъх, а после си сипа още една от бутилката, която бе казала на бармана да й остави.
Завесата на входа се размърда и мла ...

Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...

МОЯТА УЧИТЕЛКА ПО РУСКИ
Някога, когато бях дете,
мислех, че учителките лъжат –
не перат, не бъркат нишесте,
нямат време и да се омъжат, ...

ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ
... седя и слушам школското звънче,
а в даскалото дворът пак се пълни –
отново ставам същото момче,
загледано в момичешките хълми, ...

детската глъч на
петнайсти септември - до
нас - неотлъчна

Днеска аз съм първолак
и към даскало завличам крак.
Първият учебен ден
първа радост е за мен.
Чувствам вече се голям ...

Глава 39
Луната, която всяка вечер светеше в нощното небе представляваше своеобразна огромна скала привлечена от гравитацията на N12G456, вероятно при формирането на слънчевата система. Този малък и единствен спътник на Нова Земя нямаше атмосфера, видимо нямаше и никакви форми на живот. Нито растите ...

Във родното синьо небе
птица разпери криле.
Тя е решила сама
да последва красива мечта.
Със своето малко сърце ...

По неотъпкана пътека!
Със сетни сили, вървеше Човека!
Накрая се спря!
Без сили, без плам!
Видя, че зад него няма никой и е просто сам! ...

Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен – ...

Баничарката Пена с ужас видя, че чорбаджията черпи кучето й с баничка. И категорично му забрани – тоя да не иска да отрови невинното животинче…
хххх
Разказва едно момче, бивш ученик. Потънал в домашни грижи – лютеници, кисели краставички, туршии…
Защото синът му е женен в Дания и се налага вкусът му ...

Закусвам на барплота, а телевизорът насреща ми убива времето по най-жесток и мъчителен за жертвата /аз!/ начин - уж ме забавлява…
Ама забавление с хорската убогост… Гавра над идиотите…
Ето – премиерът се изпъчил насреща ми като пубертет, гледа тарикатски с някога честни очи и разправя тъжни вицове: ...

Търгаши,
Търгаши.
Добре познатите наши
апаши.
Всеки си има малка мечта, ...

Първокласник ли си вече
ми, растеш, растеш, човече,
а и още поумняваш
ученик щом вече ставаш.
Тъй, че с раничката смело, ...

С Б Ъ Р К А Н А Т А Д Е Ф И Н И Ц И Я
Затворена система
с Ка Пе Де сто не е гатанка,
без никакво съмнение
става въпрос за Вечния Двигател. ...

Книгата е безценен дар,
разтворете я, мили деца!
Четете я със страст, жар,
в своите умове и сърца
нека знание съхранявате, ...

Учебната година започна. Срещите между студентите и лекторите започнаха с това кой-къде е почивал, все пак в ГМУ"Ломоносов" имаше студенти от над седемдесет държави, без тези от съюзните републики на Съветския съюз. И лекциите вървяха заедно с впечатленията от лятната ваканция, защото младостта живе ...

Заклех се, че верен ще бъда...
на свойте мисли, любови и чувства.
Че ще остана верен на своето аз!
На лошото път да не правя...
Да бъда, винаги човек. ...

Приказка за джуджетата и пигмеите, разказана от Додона
Тая корона златна – с рубините, бисерите и перперите, дето я носи на празници нашата светла царица Илинда, не е обикновена, ами е правена по поръчка в златарското ателие при монетарницата във Велики Преслав от самия Дун Симън – майстора със злат ...

Не става въпрос за дискриминация,
а за гавра със знамето на таз нация!
Жената просто се е възмутила много
от нещо, което предизвиква тревога!
Знамето било на неприлично място, ...

Поредното завъртане на ключа в стартера не донесе никакъв резултат. Двигателят упорито отказваше да запали. Кристина беше отбила на банкета. Намираше се на около пет километра от селото. Преди десетина минути беше отворила предния капак, за да огледа. Не беше забелязала нищо нередно.
Канеше се да зв ...

Глава 38
Село Стръкс представляваше малко селце с дървени къщички покрити със сламени покриви. Жителите му наброяваха малко над петстотин души. В центъра на селото имаше огромна постройка на голям храм със голям кръст на него. Над селото отдавна се бяха показали звездите, а лунния сърп огряваше нощт ...

Пристигна и чакането дълго свърши
тази наша есен прилича ми на пролет.
Защото ти пристигна и огъня запали
завих се сетне в теб и преброих до пет.
И очите си затворих, та в сънят да повярвам, ...