Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...

Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...

Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря, ...

След Олимпийските игри в Атина, така и така не пушех и не пиех, имах физиката и любителски започнах да тренирам усилено. Нали древните спартанци имали девиз '' Здрав дух в здраво тяло ''.
И всяка година участвах в масовият старт на есенния Атински маратон за любители, е вярно професионалните маратон ...

Когато се спуска нощта,
към тебе пътувам.
Когато се спуска нощта,
за теб съществувам.
Когато се спуска нощта, ...

В младостта си предизвиквах
женски интерес.
Бях неопитен и мислех:
тъй ще бъде все.
Но сега, на възраст златна - ...

Тепетата," Альоша" и "Капана",
където се разхождам всеки ден -
при тях аз искам да остана
и да им бъда вечно в плен.
А, може би, река Марица ...

–Допълнително нахъсване за това не ми е нужно. А и все още съм жив, Канеко, за разлика от...
–От мен ли? –обитателят на дом Иоси се усмихна. –Както казва Буда всеки ден се раждаме отново. Може и да не съм жив сега, но ще съм жив утре.
– Той казва също, че дори да се спънеш и да паднеш, не означава ч ...

Рисувах сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...

/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...

Там някъде, под гърдите отляво,
сбират се хорски съдби.
Цял един свят от любови, разлъки.
Свят от сълзи, от емпатия,
от въжделения, от апатия, ...

Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...

Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...

Съвременно мислене – интересен е сам за себе си, единствено от темето до изхода на задника…
хххх
Много приятният сериал „Смърт в Рая“. Вметване на един герой: „Отношението на Бог към парите личи по това кому ги дава“…
хххх
Синът се обажда, внезапно шумотевица, внучката нещо вдига джабола… Изпуснала ...

В Полша паднали руски ракети и убили хора – гръмко изхриптя в особеното си агрегатно състояние наркоманът в мръснозелената фланелка…
И потри ръце – сега ще видят руснаците. Щото член 5, а поляците са в НАТО, значи трябва натовците да тръгнат по познатия от 1812 и 1941 година път…
Обаче, Байдън неоча ...

По извивката на тази вечер,
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...

Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...

"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...

Подребдата е: два на два в анфас.
Фанфарите открадна ги клошарят,
а Господ гледа и се кръсти... бас!,
че вече и на Фейс не отговаря.
... Написал, казал и до там... ...

Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...

Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...

... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...

От уредбата вкъщи се носеха песните на Куин и Фреди Меркюри, талант отишъл си рано, както казват от коварна болест.
Зазвуча песента '' Барселона '' ,.. дует Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, един вид химн на 25-ите
Олимпийски игри в Барселона през 1992 година.
Лежах заслушан в мелодията.
Пред очите м ...

Какво стана, че вече гледаш друга?
Какво стана? Как любовта дойде в повече? Къде изчезна, това което имахме?
Това, което ти и аз създадохме,
което изпитахме.
Моментите, които споделихме. ...

Пред портите на вечността
стоя аз и от нея се тревожа,
чезне денят, идва нощта,
каква е за мен волята Божа?
Какво ме чака, къде отивам - ...

"Thе knowledge is power! - Знанието е сила!"
Семейството се настани в замъка-хотел, разположен сред вековна гора. След вечерята, изморени от дългия път, родителите си легнаха. Но братът и сестрата бяха решили да отидат в полунощ в библиотеката. Нямаше как да заспят - те бяха в замък! Такова събитие ...

Уморени очи
музика и текст - Павел Серафимов
Във безсънна нощ, когато времето мълчи
слабо светят в мрака пресъхнали очи.
Делата си претеглят на житейските везни, ...

Среща с бъдещето
музика и текст - Павел Серафимов
Вчера аз срещнах за миг своето бъдеще.
Стреснах се, но сподавих вик и просто се разминахме.
Изглежда то не ме разпозна, подмина ме мълчаливо. ...

Среднощна буря
музика и текст - Павел Серафимов
Над града пада мрак и бавно настъпва нощта.
Полъх слаб на хладен вятър нейде затръшна врата.
Притихнали птици летят и търсят подслон ...

Падаща звезда
Лято. Хижа. Поляна. Покой.
Под звездите,
хванати за ръце - тя и той.
Гледат към ...

Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва ме по бузката и прошепна:
- И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.
Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, к ...