Милиардерът
Оригинален текст
Миллиардер
Миллиардер Джон Хайцман умирал на сорок втором этаже своего офиса.
Весь этаж был оборудован под его апартаменты. Две спальни, тренажёрный зал, бассейн, гостиная, два рабочих кабинета стали его прибежищем в последние три года. ...

Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука, ...

ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...

1. Мисли и афоризми на подполковник Т.
В десети клас трябваше да изучаваме дисциплина, наречена
«Военно-техническо обучение (ВТО)». Или по простонародному, «военно
дело». Преподаваше я пенсионираният подполковник Т. В неговите часове
тетрадките се изписваха от двете страни. Отпред – за планове на за ...

Гледам на бедните бледите лица,
малкото стоки, които те купуват,
починалите старци, малкото деца,
мизерията, в която съществуват,
гледам и луксозните коли и къщи, ...

Нощите са бледи и неми,
с цвят на Черна Орхидея.
В прегръдките си крият,
всички демони и мумии.
Без дом, без име и без посоки. ...

Череп, пълен с мечти –
туй граничи със лудост.
Някой силно крещи:
„Спрете хората луди!“
Няма кой да ги спре, ...

Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...

Най-тъжната любов се умори
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора, ...

пак жега /3
вече и термометърът /8
с лосион за тен /5

Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров ...

Парламентарен спорт–
ултрасензационен,
депутатите български изобретиха:
състезават се вече
не по физически сблъсъци, ...

Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе л ...

Аз съм старото велурено сако,
от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.
Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,
че рядко мене някой ще загледа…
Стоя си в центъра на пъстър панаир- ...

Как искам да съм птица, да кръжа
Да търся в термите покоя
Или пък риба да съм със крила
С делфините да мога да говоря.
Как искам този шантав свят ...

Що ли се сетих за една учителка от гимназията… Семпла, женица – и интелектуално, и като личност. Доста кривогледа. От тия, дето в нашия край викат: мене гледа, тебе види…
Та си знаехме – следи ли те с поглед, спокойно преписвай. Но зяпа ли някъде край или над теб – внимавай…
хххх
Отново се разшумя з ...

Нарисувай ми небе,
да има накъде да гледам.
Нарисувай ми земя,
на нея морна да полягам.
Нарисувай ми море, ...

Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...

ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор, ...

Светът е погледа на хъски снежно
в един протяжен, скучен, тих трамвай,
обикнало ме с цялата си нежност
и плувам в любовта му като в рай.
С какво заслужих куческата ласка, ...

Маяците на бъдещето ново
угасваха. И чезнеше денят
след думи като ледено олово
в един неуправляем кръговрат.
Илюзия бе тихата забрава, ...

Момченце заслужи бащиното наказание.
Развика се тротоарно: „Помощ!“.

Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...
Мозъци, без паразити! ...

Смесени чувства в мен нахлуват
и сърцето ми бунтуват,
ту раните му лекуват,
ту нови му образуват.
Не е нормално това, ...

Мъжките сълзи
Красиви ли са мъжките сълзи,
когато плачат силните мъже!
Боли душата. Раната кърви!
А те не спират в тяхното сърце! ...

Ли спеше в памучните си чаршафи на цветя и сънуваше... бъдещето .
3017 година, никой не остаряваше и не умираше
вече , всички сгради бяхд огромни почти до небето , сиви и обвити в мъгла. Нямаше градове , само огромни пространства , огромни сгради и мъгла. От цялото й семейство Ли беше останала сама ...

Гола...
Ще се потопя във твойте зеници
Искриците
ще ги превърна
в ситен дъжд... ...