Отлита времето, не се бори с него
Не го проклинай, няма да се върне
А остави във него нещо ценно
Което някой някога ще в теб ще зърне.
Какво като си ти, какво като си нещо? ...

Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...

"Безкрайността е най-краткият път към себе си."
Сенилга
Мрак над бялата, разпръсната като облаци, видимост на пътя, скърцането на ноемврийския сняг - ранен, голям ... така че не могат да минат коли, само шейни бързат, прорязвайки безнадеждната полунощ на Полесие! Те нямат време да замръзнат сред щед ...

Като дете си го обичам Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...

Като Богиня спасителка
в България си я върна спешно
Борисов Бойко,
та с Нея той
управленските перманентни кризи ...

Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха ...

На разходката на Лесничея
Минава той покрай кучета две
В двор един - бяло едното, и черно
Бялото се радва, и галене иска през мрежата!
Черното лае, бялото му се кара - лае него, ...

А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...

Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...

Мракът пълзеше лениво над къщите притихнали в сън. Тази дъждовна нощ прилепваше в сънищата и караше хората да спят неспокойно. Шумеше гората и глухо пропукваха старите ели от вятърът, развилнял се в този час.
В края на мрачната улица, се гушеше в див бръшлян, малка порутена къща. Бледа светлина се п ...

И подир разпит кръстосан,
дори Бог самият ще види зор
да намери разгадката
и верния отговор на въпроса:
„Гешефтар ли е наистина Гешев ...

Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...

Все още се търся в света -
по песъчинка се сбирам;
като пръски от дива река
понякога кипвам, преливам...
Все още рисувам мечти, ...

Звезден друмник, губех вяра,
дух – с уморени крила.
Дирех пристан, тиха гара,
край градчета и села.
Молех ти се: – Боже, мили, ...

Много си чаровна и сърдечна,
и даваш ни ти знания, надежда,
че още има Хора в тез среди,
и правиш го почти за без пари...
Бъди каквато си, не се променяй, ...

Тя беше симпатична, приветлива, спокойна, с две дълги плитки. Живееше наблизо и много често й носех чантата. Имаше симпатични родители, които скрито ме гледаха с одобрение. Заедно бяхме в основното училище, но в средното бяхме в съседни класове. Но аз тайно поглеждах към по атрактивните, даже си бях ...

Може би се залъгваха и на следващата вечер, и на по следващата, и на другата, когато Надя се обади и удължи отпуската си с още една седмица.
Докато луната ги рисуваше, или докато фаровете на колата осветяваха шосето, което водеше задължително към най-красивото място. Място, където щяха да бъдат без ...

Своите родители почитайте,
на тях своя живот дължите!
Затова истински ги обичайте,
заслужават топлотата и грижите!
Чуйте съвета, що да ви дам мога ...

Приятелството, роза със бодли е!
Истинско ли е, красиво ще е то!
Ако лош приятел ти се падне,
болка от бодлите, сърцето ще усети във гърдите!
Приятел честен и добър го има на света, ...

Ти беше роден край великия Истър
в затънтено малко селце
и беше отведен от елини в робство
в йонийското синьо море…
След дълги години пораснал се върна ...

Чети ме, като стих на Яворов,
чети ме, като разказ или проза!
Чети...дори и думите превръщай в рима,
"Две хубави очи" ми е така любим!
Чети ми и като Шекспир, гледай в моя взор, ...

Не мога да повярвам, че летя.
Крилете ми въобще не ми убиват.
Започвам много рано сутринта,
а маховете до Луна не спират.
Гледам как света пълзи под мен. ...

Доброто помня.
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена – ...

Приятели много дал ни е Бог,
херувими по пътя ни земен.
Ласкатели, друже, колкото щеш,
напускат ни, трудност щом има.
Сподвижници драги до нас вървят, ...

Тя е
сърце
в сърцето
на момчето,
моето сърце- ...

Късната есен се втурна презглава в селото. На Монката му пушеше главата като заводски комин от напрежение – ще бъде ли допуснат до двата конкурса в елитните столични болници, или не. Тъмна Индия бе и областта на сърдечните му трепети, които умишлено държеше изкъсо, или само си мислеше, че е така – з ...

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН
Душата ми е святата ми клетва –
единствена и чиста, неизменна.
Прекрасното във тебе чувство следва
и поривът към теб е вест блажена. ...

Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...

Навик ми е да не те целувам -
сутрин, обед и за лека нощ.
И отдавна спрях да те сънувам,
отдавна имам навик. Лош.
Да крия как блестят очите, ...

Какво е споменът, отроче
От вчерашния, днешен ден
А времето гради мостове
Към миналото и към мен.
Минавам по камъни от мисли, ...

самата Петя
е поезия - и то -
свишеподета

Следващата сутрин мина съвсем обичайно. Молитвите, закуската, упражненията – всичко вървеше по графика си и всички го следваха с редовната липса на ентусиазъм на хора, които са принудени да пеят със ставането, а след това да разучават молитви. На Елизабет точно днес всичко това й се струваше направо ...

И ако някога от теб си тръгна,
помни, че измамно е това.
Аз от тебе всичко мога да извърна,
ала не и своята душа.
И ако някога усетиш ме далечна, ...

Очила, цветни украсяват ни деня...
от тях безгрижни облаци пътуват!
Но някъде там се крие истинското аз
за мене си болка, тъга, замисляне...
Някой, някъде злослови. ...

"За съжаление, в света и тук сред вас има някои страни, които си затварят очите за тези затвори и за незаконната анексия. Тук съм, за да може всички да признаят, независимо от това колко настойчиво руснаците се опитват да ви влияят, че има такова нещо като независимост" -
каза Зеленски при посещение ...