Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.
Като се върнах, имах два-три часа някои занимани ...

Събуди се луната и изгря,
до кръгло се протегна,
загадъчно в очите ти се спря
и ме погледна.

Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено ...

Да се ​​справям с тази болка е това,
което мразя най-много
Не мога да се държа така,
сякаш всичко е наред
Не мога се събудя щастлив ...

Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се у ...

"Съзидателната воля на природата е много по-силна от разрушителната на човека."
Жул Верн, из "Капитан Немо"
Аз съм втората по дължина река в Европа и единствената на континента, която тече от запад на изток. Минавам през най-много страни от всички реки в света - 10. Определям границите на много от т ...

Най-сладкият грях съм
Наяве и сякаш съм сън.
За мен паднали дяволи плачеха
И Ангели бясно крещяха отвън.
Най-скъпият грях съм, ...

Има нощи като тази
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...

От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън, ...

Врана на подскоци тъпка сняг, сто покривки вятърът отупа.
Нещо си говори, грак след грак, кой корички две ще ѝ отчупи.
Като гълъб, топнат в топка мрак, (а небето пети ден не спира)
рови и претъпква пак и пак... минус, хикс, кавички цяла диря...
... Презимувахме къде ли не, лятно кукувиче ни окука, ...

В отвесното се раждат богове
и вертикално те се напластяват.
Листото есенно от грехове
полита стръмно без да ги познава...
И аз политам - птица над пръстта, ...

Мечтите са от ангели пера,
които над главите ни се реят.
Едничко искам, свят да сътворя
с магическата пръчица на фея.
И този свят да бъде съвършен – ...

Никой не живее в тази къща.
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...

– Не сме се виждали отдавна.
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...

Иванчева само е корумпирана!
Защо да не е зле третирана!
Други виновни просто няма!
Кюлчета, банкноти - са измама!
Джипът и зайчарникът - на мода, ...

Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...

Живея със себе си, но се мисля за друга
и всички така заблуждавам,
че в мен ще открият парченцето пристан,
което тъй силно желаят.
Преструвам косите си, чертая очите си, ...

Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...

Не ме е страх от самотата –
не си ми липсвал досега.
Прозорец сочи ми вратата
с лъч трепкащ – сякаш на шега.
Тъмнеят белите дувари ...

Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...

I. Политическа драматургия
За какво нужни са днес
сцена парламентарна, депутати-артисти?
щом на Демокрацията пиесите
режисират се все зад кулисите. ...

В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...

По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ ...

Порой от мисли. И порой навън.
Безкрайно много локви по трасето
към смисъла наяве и насън…
Удавих за пореден път сърцето!
И идвам с уморени сетива. ...

Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и к ...

Разночорапестият канадски премиер участвал н трансджендърско шоу…
Канадците си го харесали. Нали всеки избира подобието си…
хххх
Най-интересният засега резултат от американските избори – вече са в Конгреса двама мъртъвци…
Да, мумията е в Белия дом, алкохолизираната бабушкера пробва да пали войни с п ...

Аз - от малък гледам рибки
във един голям буркан:
пет акули, шест скаридки,
две-три цаци и калкан.
С нагревател - във буркана ...

Като котка, която впива нокти във дънера гол,
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...

Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...

Животът ми е динамичен
и не от злоба се заяжда,
тинейджърски си е различен -
игра си търси - в мен я ражда.
Щом сложи облаци в небето - ...

са̀мо моженето
не умее
да се
големее
и се иска — ...

Кабинетът не беше голям и беше осветен от четири малки атеша в ъглите на стаята. Покрай страничните стени бяха наредени множество столове, всеки с различни седалка и облегалка, от обикновени дървени столове, до луксозни тапицирани такива, които бяха почти като фотьойли. Всеки посетител в кабинета ся ...

Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...