Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...

Руснаците, не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...

Идва пролет, кос запя,
грейна цялата земя,
слънчице нослето вирна,
вятърко с уста подсвирна.
А пък аз от лъч облян, ...

Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...

Очите ти пътуваха към моите –
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах ...

Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре. ...

Четвъртък е като роман банален,
изтъркан…. Комерсиален.
Четвъртък настъпва с мъгла,
тъне в мъка нечия душа.
Четвъртък е като сърдита медицинска сестра, ...

Имало едно китно селце. В близост растяла брезова гора. Красота, но една от всичките брези била специална. Тя светела като фосфор през нощта и кората ѝ била толкова бяла, че и пресният сняг изглеждал сив, когато отрупвал нозете ѝ. Хората вярвали, че като откъснат от ресите ѝ ще им се сбъдне всяко же ...

Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...

Живот... тъга.
Струна... душа.
Очи... синева.
Шепот... лица.
Ритъм... сърце. ...

Дали съм сняг!
Не съм!
Аз просто съм замръзнала отвъд.
Като цветя под леден, мъчен дъжд,
протегнали цветовете си нагоре. ...

Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО НЯМА ДА МЕ ИМА
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза. ...

Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко ...

СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...

/апева вълнение/
Тих
вятър
в платната.
Памучен облак. ...

Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...

Кръжат в небето лешояди...
надушили са разградена плът.
Труп на странник, непознат и странен,
на човек, самотник за някой може би боклук.
А той, Човек е, бил е някога любим ...

Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Живеем в красива страна,
а потъваме все по-дълбоко в бездната,
и не правим нищо; ...

И най-непредубеденият критично мислещ човек ще забележи, че в настоящия момент светът вече се управлява от военните. При това от особено бездарните военни. Известна е аксиоматичната истина, че военните са безмозъчни същества, защото когато Господ раздавал акъл те били на маневри. Тъпак и военен са д ...

МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ!
... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края. ...

Скитница невъзможна за дом и семейство...
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали, ...

Светло е. Шумно е.
Както преди.
Време е. Свършва се.
В кръг ни върти.
Случва се. Счупва се. ...

Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...

Тя, цялата е изтъкана...
От обичане...
И с всяка фибра,
я шептиш...
Чертаеш приказки, ...

На Любовта цена не се слага,
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...