Sonata Arctica - Blinded No More
Your pretty face seduced me
Blinded me from how you used me
I walked the long way home
Only to get hurt by you again ...
„Чук–чук–чук” се чукаше отвън на двора. Толкова ясно и силно, сякаш в главата му се забиваха хиляди пирони. Слухът му беше толкова изострен, че чуваше и най-тихия шум в къщата. Тя беше от онези паянтови постройки, които при по-силен порив на вятъра щеше да се развали. Имаше странното хоби да записва ...
Алкохол
Плътен, задушаващ мрак бавно обвиваше всичко и го превръщаше в катранен черен свят. Лепкавите му пипала се полепваха по границите и поглъщаха всичкия светъл хаос, който цареше там. Цареше, някога, много отдавна, и от години беше почнал да гние. Малко по малко всичко пожълтяваше. Малко по мал ...
Забравих или не исках да си спомня...
Изгубих или не пожелах да го открия
парченцето от мен, което
отвежда ме далеч - във мойто детство.
Когато смеех се безгрижно ...
ВЪОБРАЖЕНИЕ НА СЯНКАТА
Нощта поръча чаша дъжд за мойте устни,
листа и вятър за една фантазия,
юзда от кон, нанякъде препуснал.
Избягал от човешката омраза.
Чашата с живот седи пред мен,
не отпивам глътка от страх да не попилея тоз ден.
Вътре ме чакат чудни неща,
вътре е всъщност младостта.
Горчи от време на време, нали? ...
Рицар или пастир
Открих мъжа на живота си – лошото е, че той не знае, варя в кухнята компота си и се чудя дали изобщо той за мене хае. Мисля си за него, непрестанно ден и нощ, дали случайно влюбих се във него? Господи, мъж – скала и мощ! Питам се къде живее моят Аполон, дали в дворец се помещава или ...
Седя на прозореца и капят от очите сълзи,
мисля за миналото и... толкова боли!
Капките от дъжда се сливат с моите,
както преди устните ми с твоите...
Защо отново се сетих за тази рана? ...
Green Day - Working Class Heroes /Герои на Работническата Класа/
🇧🇬
Green Day - Working Class Heroes /Герои на работническата класа/
As soon as you're born they make you feel small
By giving you no time instead of it all
Till the pain is so big you feel nothing at all
A working class hero is something to be ...
Защо оставяш всичко без остатък
в една тъй рано осланена длан.
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими ...
Зад облаци в решетки скрито е небето;
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...
Сега повярвах пак във тишината, ...
Сякаш беше вчера -
две остриета се забиха в сърцето ми,
омърсиха го с черна болка
и му дадоха някакви сили (ненужни),за да не спира да бие...
Каква утеха? - ...
Чети, недей да се мъчиш,
недей да изкачваш баири, чети.
Животът е труден,
а хората мъдрост събират с години.
Ти беден човек си, какво като имаш пари, ...
ПЕСЕНТА ЗА СКОРОСТТА
Когато вятърът ме удари в лицето.
Когато хоризонтът се слее със шосето.
Тогава - сме само аз, дяволът и скоростта
и няма място за мъки и тъга. ...
Есенна изповед
Стрелките на часовника потракват бавно
със звук студен и режещ като нож.
И стаята отново е тъй сиво-празна,
макар да грее от удобства и разкош. ...
Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта ...
Била съм на година, когато тръгнал си си ти.
Години не ме потърси, за мен забрави ти.
Израснах, без да познавам твоя лик, не получих
и едно писмо да почувствам, че съществуваш
и за миг. ...
- Е, Дънкан Маршал, разкарай си миризливия задник и излизай. Десет години мрънкане, лазене по нервите, викане... Бог ми е свидетел, ще ми липсваш, кучи сине. - Шериф Стайлс отключи килията и помогна на стария човек да излезе, като го подкрепяше през рамо. Когато излязоха навън, чистият въздух направ ...
Невъзможните мечти са моя слабост.
Невъзможните любови ме привличат.
Нежна е душата ми, черупката - корава
и живота не преставам да обичам.
Боря се със нокти и със зъби. ...
Седи момичето само край тихата река. Загледано в плавните движения на водата.
Слънцето се отразява и прави реката още по-красива. Момичето облечено в черно е, с кървави, тъжни и напълнени със сълзи очи. Вятърът си играе с дългите и тъмни коси. Прилича тя на ангел, ангел, но в черно. Слънцето погалва ...