Самотник в нощта по тъмните улици скита,
пътеводна звезда той дири -
щастие нейде да открие.
Самотен и тъжен,
живота чужд наблюдава... ...

Две малки деца на двора играят.
Какво ги очаква в живота - не знаят.
Играят на „Дама" и леко подскачат -
пада едното, но и двете плачат...
Боже, колко искрени са детските сълзи. ...

Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще прокарам път през планината с двете си ръце, за да съм с Теб...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще направя мост над реката с двете си ръце, за да мога винаги да идвам...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще полетя с крила от двете си ръце, за да стигна мигновено...
Ако знам, че ще ...

Май още не си видял откъде изгрява слънцето?
Обиколи ме няколко пъти и ще усетиш изгарящите пламъци по лицето си.
Май още не си разбрал какво означава истинска буря?
Достатъчно е само да ме доближиш и ще те разпилея, подобно на купчина есенни листа!
Ти май още не познаваш любовта. ...

Парчетата хвръкнаха като минимизирани стелтове. Силово се врязаха напосоки в уюта на дома й. Имаше нова, ясна причина за да го остави, женска причина. По-млада причина, със изкуствената свежест на подобренията на пластиката. Горчива усмивка изкриви лицето й, и тя някога щеше да има тунингована визия ...

Съвет
Животът е гаден, когато за пари и щастие си жаден,
а си беден и гладен, когато искаш да скачаш,
а лазиш, когато искаш да нападаш, а трябва да се пазиш,
когато искаш с другите да пееш и да се смееш, ...

Питаш ме защо съм безразлична?
Защо студена съм като снега?
Сърцето си заключих, а дали го исках?
Сам виждаш - останах без душа.
Загубих се. Вървях редом с тишината. ...

Нек - Лаура я няма
[Autori: Filippo Neviani (Nek), Massimo Varini & Antonello De Sanctis]
[Автори: Филипо Невиани (Нек), Масимо Варини & Антонело Де Санктис]
(Sanremo 1997)
(Санремо 1997) ...

When you're gone
I always needed time on my own always needed time on my own
I never thought I'd need you there when I cry
And the days feel like years when I'm alone
And the bed where you lie is made up on your side ...

Ръка в ръка, пръсти се вплитат.
Очите ми гледат с твойте очи.
Горещи пръски в тела се разливат.
Обичам те! Обичаш ме и ти!
Душа във душата се слива. ...

Дистанционното е средство
за преодоляване едновременно
и на мързела,
и на скъперничеството.
Първо те приучава ...

Няма думи, няма знаци.
Звездите могат само да светят.
Малко ли е това?
Да разкъсаш мрака
и да го окъпеш в светлина. ...

Безбройно е.
Отсъствието ти.
Много.
Безбройно.
Като летен небосвод. ...

Последно!!! Колко траурно звучи?!
Последно! И угасват светлини...
За последно съм тук,
за последно хващам тази чаша...
Тази вечер се разделям с всички, ...

Дори в сивотата на прашния ден,
дори в чуждостта на листопад посребрен,
аз вярвам, че добър е светът!
Уморена старица за помощ
протяга ръка, ...

Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.
Отричай ме, макар че се завърнах, ...

Аз не съм тази,
която обичаш.
Аз съм жива и истинска.
Тя е друга - измислена.
Тя не казва никога "не" ...

Когато тихо отминава нощта
и по лицето съхнат сълзи,
когато във теб гори мисълта
за нейните мили очи -
тогава светът не е цял, ...

Заплака? Или ми се искаше
да видя нещо истинско във теб -
усмивка, поругано самочувствие
или сълза, събрана в кубче лед.
Заплака! Колко странно, под сълзите ...

Аз съм гладно конче от маалата,
кротко в КАТ паса си аз тревата.
Бавно, бавно вдигнах си главата
и изведнъж видях пред мене сочна кака.
А бе, хора!!! Гладен съм кат куче! ...

Потъвам във скръбта на нечии очи,
а в тях се настанила удобно горестта.
И няма изход - вечните беди
познайникът единствен са в света.
Подпряло детска си ръка ...

Излъга ме, а аз отново ти повярвах.
Надникна в мен, превзе сърцето ми,
подритва го, използва го,
а накрая го захвърли като стара непотребна дрипа.
Как можеше да ме гледаш ...

Жадуваш ли – вода от извора пийни
Бленуваш ли – с мечтите си очите затвори
Ревнуваш ли – в душата мракa пускаш ти
Целуваш ли – с сърцето друго докосни
Обичаш ли – устни слети във едно ...

Болката, пропита с измама,
тъгата, причинена от двама,
сърцето ми руши
и дъха ми притаи.
Да те обичам искам още, ...

Когато любовта е отминала, се чувстваш като изтрезнял след дълго пиянство човек. Любовта е опиянение, а изтрезняването е толкова болезнено и изпълнено с огорчение от самия себе си, както при пиянството. Тогава съжаляваш за много неща.

Самотна обърнала лице
срещу голата стена
Няма тя сърце
а кухина
Обичам я такава ...

Вече четири денонощия не съм в моя град.
Търся си късмета в непознат за мене свят.
Падам, ставам. В нощите се скитам.
Толкова съм горд, че за помощ и не питам.
Много е студено, но не търся топлина. ...

Сълза сребърна проливам
Ангел черен над мене лети
Крила прекършени пред себе си съзирам
Рана дълбока във мене кърви
Ангелът черен вече умира ...

Послушница
Очите ми са пълни със сълзи.
Болка душата ми гори.
Думи от устата ми напират,
ала трябва да мълча ...

Обичам Те
Ти влезе тихичко и леко на пръсти,
вратата притвори, сякаш без шум,
приседна до моето тяло
и каза "Обичам Те" и излезе навън! ...

Да усещам дъжда черен
по очите си се уморих.
Дори да чувах Божия глас гневен,
за себе си не съжалих...
Крещеше, гърмеше, рушеше... ...

Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцов подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те са ...

Empty World Празен свят
I was there - feeling fine Аз бях там - чувствайки се добре,
When somethin started changing in me когато нещо започна да се променя в мен.
I felt so pure – like the rain Почувствах се толкова чист, като дъжда.
Never mind the preassure on me Без значение от натиска върху мен. ...

Преди години бях в командировка и вечерта, като нямаше какво да правя, отидох на лекция "За любовта, брака и семейството". Лектор беше професор Кирил Василев, скандализирал на времето обществеността с книгата си "Любовта" - от над 700 големи страници.
Салонът препълнен. Публиката - от ученици до пен ...

Веднъж ще обичаш, веднъж ще те боли,
веднъж ще предадеш света, себе си и нея дори.
Тогава искам да си спомниш за моите сълзи,
за болката в очите ми, за изпепеляващия огън в сърцето ми.
И нека светът се стовари върху раменете ти ...

Четири капки
Вчера запазих сълзите ти в парчето плат,
прибрано в джоба ми .
И сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно. ...

Докосни...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи... ...

Прибирам се във своята обител,
в храма на свещена самота.
В света ви съм единствен жител.
Неразбрана и отхвърлена! Сама!
Не съм ли аз единствена нормална ...

Мухи летят из стaята. Стаята ми. Стаята ти. Съзнанието ми, съзнанието ти. Прах и пепел. На пода в стаята ми. На пода в стаята ти. В очите ми. В очите ти.
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Н ...

Превърна ме в куршуми натежали.
С ръцете като спусъци разстрелваш.
Със тежестта на вечност във скрижали
горещата ми самота изселваш.
В студени черкви старите клисари ...