Как си без мен
днес и вчера, а утре?...
Аз съм прочетен роман -
ти искаш още
да прелистваш, ...

Налях си чаша вино - медена роса,
напълних я в зарана, от тревите.
Отпивах бавно, със наслада всяка глътка -
тъй както твойте устни пиех...
А не исках... виното да свършва. ...

Стиропорна кукла. Без колЕне.
От всеядната й коленична стойка.
Без следи по дланите студени.
От прегръщане, любов и... болки.
Без кървящи рани по сърцето. ...

>> Дрипави облаци
>> по небето пъплят -
>> гонят светлината,
>> притискат земята,
>> вятъра спират, ...

Snap-Colour of love
I don't know and I don't understand
Why can't a man be a man
Ohohoh ohohoh ohohoh ....
Yeah yeah colour of love of love of love mhmh ...

Липса съм, дупка от кубче паважно,
пълна с дъждовната мръсна вода,
като куфар ме няма, взет от багажно,
в грешна посока и в чужда ръка.
Липса съм, клон на дърво оголял, ...

„Има три вида хора - част от проблема, част от пейзажа и част от решението."
Робърт Де Ниро
Животът.
- За някои е Правене.
(на проблеми) ...

Спомням си още твоят поглед плах,
когато за миг незабравим търсеше ме ти,
а аз ти помагах с обич, без страх,
общувахме тайно, бе прекрасно, нали?
Но не искам да блести твойта самота, ...

Загубих ли искрите във очите си
или пък блясъкът се промени?
Затворих ли за дявола вратите си
или го пратих просто да поспи?
Пораснах ли или пилеех времето ...

Живот в смъртта
и смърт в живота,
една дума,
прокоба дълбока.
Една сълза ...

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Безароматно...”
Въздишките се стичат безразборно,
във ритъм бесен стонове танцуват,
разтърсени от чувството съдбовно,
в любовен грях преплетени тела лудуват. ...

В сърцето не събирам болка,
зарастват бързо всички рани...
И колкото да давам, още толкоз,
за теб у него обич ще остане...
Сърцето ми е необятно и широко, ...

Нелогично...
Нелогично разчитах съня си...
Нелогично разкроявах мечтите...
Нелогично взривих мисълта си...
Нелогично се влюбих във тебе... ...

Безмилостна, тъжна,
неочаквана, весела,
грешна, неизбежна,
понякога топла,
понякога снежна. ...

Откраднах символите от иконите
с поглед импозантно жив,
не станах жертва на каноните
по пътя стръмен и трънлив
и гонех пътища за никъде ...

Сякаш миг било е
всичко помежду ни.
За едно те моля -
влез поне в съня ми...
Тихо ме почакай - ...

Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.
Слънцето... ...

Geh
Tage geh´n vorbei
Ohne da zu sein
Alles war so gut
Alles ich und du ...

Дните нижеха се като миг
и годините летяха бясно по пътищата на съдбата.
Бяхме заедно в търсене на красотата,
ден след ден мечтите ни летяха,
а после и сърцата ни растяха, ...

Днес реших да приема за себе си една истина. Нямам желание да търся доказателства. От този момент (за протокола - 16 ноември 2007, 01:02), това ще бъде идеята на моя живот. Не е никак лошо да променяш житейската си философия от време на време...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на П ...

И сега поглеждаш в очите на медуза,
да, великата Горгона -
скулптор най-могъщ пред теб стои.
Ръка протягаш към косите от коприна,
едва докосваш с пръсти ...

Из пътищата невървяни, на душата,
един избрах да извървя.
Във мъки, в радости, сред суетата
да търся истината за света.
А истината, знаех, ще намеря ...

аз съм черен
черен,
черен,
тъмно шоколадено
черен, ...

Тихичък и ситен дъжд вали.
И капчиците тъй бързо отминават...
Едва ли нещо ще се промени...
А хората забързани минават...
Часовникът отмерва всеки миг. ...

Обич в сайта има
В сайта
стихове чета,
има много болка,
има самота. ...

Във знойното лято на чувствата,
сред пясък и жега,
намерих оазис прохладен -
същински мираж.
Голяма илюзия! ...

Богати са на мъдрост
Божиите притчи.
Вярата ни в тях
прави ни по-чисти.
Покълват във душата ...

Усещал ли си, усещал ли,
мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?
Стигал ли си, стигал ли, ...

Нашият народ
не жали "материал",
един на друг
си "правим кал"!

През онзи ден карах колело
с бясна скорост
и аз не знаех защо,
но не чувствах умора.
Карах по пътя безкраен ...

Очите ти - като огън небесен,
изгарящ всичко вътре в мен.
Погледът ти - пронизващ,
като студена струна лед.
Тялото ти - изваяно красиво, ...

Откраднах болката на Ада.
Заграбих на Земята любовта.
По Слънцето увлечена, крила разтварях,
че с восък са слепени, късно проумях.
Душата ми, преди да се овъгли, ...

Кари
Пък си имам малко куче,
като мойто сладко внуче.
Весело, игриво скача
май, за него... много знача.

Хиляди грешки,
вятър повея есенни листа,
пръсна вината от недоразумения,
случили се или допуснати от мене...
Мили думички, нежни, ...

От електората
се изпрати нова вест
към Съдбата,
искахме още днес,
добър човек ...

Един български министър
в началото на 21-вия век
Нарече
Вазовото "Аз съм българче"
емблема на националистки идеи. ...

Обичам да те гледам.
Обичам да те слушам
и оня, бил и дребен
парфюм, който подушвам.
Обичам да съм с тебе ...

Бях момиче малко и самотно, с дъжда аз играех, със звездите аз мечтаех. Бях глупаво хлапе. Но дойде и мигът, в който трябваше да се осъзная, че не съм малкото дете. Огледах се и видях едно момче, момче с две очи като звезди, като езера дълбоки, криещи милион тайни. Привлече ме със своя чар и с начин ...