Уморих се от фалш и лицемерие
и да отмъстя за всичко имам намерение.
Трудно е да бъда най-добрата,
когато в очите ми често напира сълзата.
Знам какво е да мразиш и обичаш. ...

Когато разбрах, че те няма,
отказвах да повярвам, че съм сам.
Изгубен в себе си, търсех
теб някъде там.
Падайки немощен в ръцете ...

ОБИЧАМ ТЕ
Дълго време се залъгвах.
Вярвях, страдах и си тръгвах.
Съществува ли любов - не зная,
но да си до мен мечтая. ...

Да предпочетеш друга
Какво ще трябва да значи това -
да виждаш искрицата и възторга
в очите на любимия до теб, но
те не са породени от теб, ти ...

Капките се стичат по стария улук
и като часовник секундите броят.
Иска ми се отново да си тук,
ръцете - замък от мечти да построят.
Дъждът припява стара песен ...

Разточителна на грим бе моята съперница,
с душа, прокажена отдавна,
лъстива и красива леконравница,
която ме измести моментално.
Кажи, любими, по-добра ли беше тя ...

ПРЕДИЗВИКАНО
Аз, беднячката, си имам само мечти.
Плета си от тях килимче... такова,
което после поръсвам със звезди.
Много нежно стъпвай по тях... ...

Отново вкъщи се завръщам, Мамо,
но чувствам хлад и липса на уют.
И търся вечно силното Ти рамо,
подкрепящо ме в мигове на смут.
Докле съм жив Ти в мене ще живееш, ...

Учителят Сън-нь седеше в удобна поза и съзерцаваше глъбината си; а очите му се спускаха към горещия хоризонт на пладнето. Тънката бреза иззад лявото му рамо се беше привела над него, но така и не го докосваше. Глъч и тропот прогласиха околността и група ученици изкачиха хребета, като наобиколиха в т ...

Като всеки понеделник и този започна трудно... Свикнала през почивните дни да поспи и полежи, Константина едва чу звъна на алармата. Стана с мъка и още спяща сложи кафе за себе си и мъжа си, замисли се каква закуска да направи на детето преди тръгване, после се увлече в неприятните мисли за предстоя ...

Тя стоеше там, сама, в една от тихите празни зали на НАТФИЗ. Застанала до вратата, съзерцаваше червените завеси на прашната сцена и празните, симетрично подредени столове. Очите й направо грееха. Тя виждаше своите изгубени мечти. Виждаше всичко изгубено, което е оставила, сълзите пълнеха очите й, съ ...

Как боли, когато си сам,
как боли, когато си изоставен и неразбран.
Ооо, Боже, боли, как само боли,
а сърцето, горкото, е принудено да търпи, да търпи, да търпи!
О, да, боли! Как само боли, и раните кървят, ...

Мислите на една горда страница
Аз съм бяла. Бяла страница, по която има тънко и правилно начертани редове. Принадлежа на много дневници. Аз съм горда и търпелива, бяла страница.
Ето сега например, едно момиче, което се мисли за люляк, драска по мен всякакви глупости, а аз най-търпеливо стоя в ръцете ...

Отново седя на терасата на село. И отново с теб сме скарани... Знаеш, че в това селце имам много хубави спомени и теб ревността те разяжда...
Знаеш, че тук си прекарвам убийствено и момчешка е моята компания...
Няма спане, нито почивка и забавленията са на МАХ!
Но и капка вина не изпитвам, че те ост ...

НЕ РАЗБИРАМ
Не разбирам алчността
от другите да грабиш,
когато всичко тленно отминава.
Когато нуждата на всички е една - ...

Пак живей
Когато тичаш по една поляна
и паднеш в меката трева,
когато разбереш, че са измама
твоите мечти в реалността. ...

Едно сърце за теб тупти във този миг,
една душа мечтае пак за тебе.
Сълзи от болка има в моите очи,
от болката, че може би последно ще си с мене!
И тази вечер искам аз да мога ...

Живееше някога една девойка. Колко красива, колко приказна бе тя. Косите й бяха светли, светли като житния клас, осветяван от жаркото обедно слънце. Очите и... Ах, какви очи имаше тя. Погледнеше ли я, човек се оглеждаше в дълбоко небесносиньо езеро, което сякаш го поглъщаше. А усмивката й не можеше ...

Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше - ...

Ще дойде юни. Ще цъфтят липите.
Денят тогава е голям и шарен,
нощите на страст ухаят.
Копнеещи ще търсят нещо пак очите.
Но дали ще знаят, знаят? ...

Получи ключа от въпросното жилище от една своя клиентка, с която се сприятелиха напоследък.
Запита се как жена като нея, с нормална заплата, го притежаваше - но не я и интересуваше - важното е, че като му се обади, той се съгласи да дойде! Боже! Всичко се бунтуваше в нея! А как само го желаеше!
Пред ...

Защо болката не спира?
Защо сърцето ми бавно умира?
Защо не ме обичаш вече?
Защо от мен отново си далеч?
Защо те мразя, след като те обичам? ...

Слагам точка на теб и на мен.
Омръзнаха ми недоскопосани обещания.
Искаш ли да те обичам.
Виж колко равен и монотонен мога да бъда.
Не ме поглеждай толкова виновно. ...

Изплъзнаха ми се дните.
И вечерите.
И всичките тихи спокойствия.
Затварям си дните.
Със щори. ...

Качествена двусмислица,
недообработена измамна истина,
често "препъваме" се в нея ние -
Лъжа е нейното име!
И понякога от високо падаме, ...

Силна болка изпълва празна душа,
къса сърцето, то тъне в тъма.
С надежди разбити и с нескрита тъга,
разбираш - човек си отива.
До вчера той беше със теб, ...

С походка снажна той пристъпва леко,
тъй, сякаш "гларус" винаги е бил роден.
По пясъка, на голо със галоши ходи,
отправил взор, все още тъй уверен,
че с потник (някога бил бял), на дупки ...

Любовта повдигна края на полата си
и нагази в хладината на реката.
Разцелува се с водата по бедрата си
и прегърна вестовоя на зората.
Поразголи белотата на гърдите си ...

Обич ранена в мене кърви.
Ти любовта ми изпепели.
Очите бадемови все те зовяха
и непрестанно се взираха в мрака
Сърцето умиращо ти погледни, ...

Мигат сънливо звезди,
луната с облаче се зави,
приспивно пее щурче
с нежното си гласче.
Ветрецът в клоните се скри, ...

Последен път целувам твойте устни
и милвам твоите очи.
Сърцето ми без тебе ще се пръсне,
до твоето със обич го топли!
Без тебе аз умирам, ...

Прелиствам си съдбата
и търся смисъл и желание,
бледнеят страниците в самота,
със многоточия и колебания.
Прелиствам битието си, небитиетно, ...

Ти си оня, който не срещнах някога.
Който, все още, без моята нежност,
след сивия ден, самотен заспива.
Ти си моя сън недосънуван,
рамото, което ми липсва. ...

Художници са спали под звездите ти,
орисано за гръмища небе!
А вечно неизплакани очите ти!
Със облачно, светкавично сърце!
Рисували мъгливи хоризонти... ...

Заливаш ме! На пресекулки дишам.
А думите замират недовършени.
Мигът приема щриха недвусмислен,
с цвета на твоите очи го нарисувах.
Объркваш ме... и толкова е хубаво. ...

Нашите стари бяха два вида. Първите, които бяха приети за студенти, се числяха към Ентелегенцията. Вторите - към простаците. Естествено, те не воюваха помежду си, а най-вече с нас - "новобранците". Разликата между двата вида идиоти се усещаше много добре. Простаците ни малтретираха просташки. Виж, Е ...

Още един ден от сивотата на ежедневието минава. Дори не съм си мръднала пръста да направя деня ми малко по-розов, но не защото ме мързи, а просто от умора.
Уморих се да се лутам в пустошта и да викам, а никой да не ми отговаря. Вървя по пясъчните дюни сама и се надявам да срещна приятел, но те се по ...