I Stand Alone
Now I've told you this once before
You can't control me
If you try to take me down you're gonna pay
Now I feel your every nothing that you're doing for me ...

Тишина...
Тишина след теб остана,
от нея боли и плачат мойте очи...
Тишината е зловеща,
плаши ме дори, а аз търся само старите следи... ...

Изваяна любов...
Аз малка бях, когато с теб се запознах,
аз малка бях, но любовта със тебе познах,
с ръце ти сърцето ми извая
и там остави следи, от твойте очи... ...

И без теб ще живея...
и без тебе мога да се смея...
Страдах дълго, за думите фалшиви,
прощавах дълго аз лъжите...
Но отказвам да прощавам, ...

Напиши ме на белия лист,
като стих от душата отронен,
в бяла нежност ме ти превърни,
след това прочети ме със обич.
И ще бъда завинаги с теб. ...

Защо???
Защо ли сега не си до мен?
Защо не те виждам тук?
Защо целуваш нея?
Защо прегръщаш нея? ...

Върна се!!!
Когато плачех под дъжда,
ти се върна и подаде ми ръка.
Но защо си тук?!? ...

Мой си ти!!!
Вече мой си ти,
направо цялата блестя.
Цялото ти сърце ми принадлежи,
не мога да повярвам аз, а ти? ...

Защо за думите се хващаш?
Защо не вникваш в тях?
Нима стихът е огледало,
или пък част от нечия душа.
Защо, когато те боли, ...

Тъмата ни събра. Безмълвно скрити,
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.
Гърдите ни се свиха в неизбежност ...

С внимание отрупана,
но търся теб, любов,
душата ми излъгана
пропада в тъмен ров.
И търся правотата си, ...

Тлее в душата ми жар,
ти не попита - запали ме.
Беше страстен, необуздан пожар,
опари ме жестоко, не пожали ме.
Вее в душата ми буря, ...

Преглътнати, красиви думи,
мълчание във страст безумна
и шепот недочут през мрака,
покрит със сянка на заплаха.
Пречупени крила ранени, ...

Мълчи
Гледаш ме сладко с невинните си очи,
споделяш сякаш с доверие своите мечти.
Но аз познавам те и знам за какво копнееш,
не моето тяло, a нечие друго искаш да владееш. ...

Моят ключ единствен
отваря каменни сърца
и ледените късове разбива.
Моят ключ единствен
открехва ми света - ...

Решетки. Перваз. Мъгла.
Над перваза – свобода.
Но свобода отнесена в мъгла!?.
Един прозорец сам проблясва,
окъпан в топлина. ...

напомнящи за своето безкрайно,
затворено съществуване…
Искри в нощта,
тръпнещи в очакване…
Светещ сноп лъчи, ...

Своите малки звезди навярно получават
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата ослепяват...
заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди, ...

Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба... ...

Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох... ...

Ще ви разкажа приказка една,
която някой може и да разпознае.
Но истината бе такава... някъде. Сега
в театъра на сайта "..." тя ще се играе.
Събрали са се някъде накуп таланти ...

Не ме лъжи Не може ти да лъжеш, Не може ти да мамиш Мойта влюбена душа, Която вярва ти безумно. Не бива да нараняваш, Не бива да изоставяш Човека, който те обича И ще страда за тебе. Аз не те задължавам, Аз не те принуждавам, А просто те обичам. Ако можеш – обичай ме и ти! А ако не ме желаеш, Не ме ...

Нямаше любов Моята наранена душа Пак остана сама. Ти остави ме сега Да скитам по света. Но не съм тъжна, Не ми липсваш. Знаех, че рано или късно Ще се случи това. Въпросът беше: „Ти или аз? Кой пръв ще се осмели?” Нямаше любов между нас, Ще останем приятели, нали?
Ти беше много мил, Това харесвах в ...

Върни се Моля те, върни се при мен! Аз плача нощ и ден. Вечно в сълзи съм обляна, Отдавна не била съм засмяна. Слънцето пак се скрива, А мойта надежда загива. Животът ми няма смисъл, Без теб той е кисел Или безвкусен, може би, Защото душата ми разби. Не знам какво да сторя Или с кого да поговоря. Зн ...

Да бях

Крадец да бях, за да открадна
блясъка на твоите очи,
който ден и нощ ме мъчи и кара ме да плача, ...

СЪРЦЕТО...
Сърцето ми плаче
със кървави сълзи,
кат' горко сираче
пред чужди врати! ...

Зима е. Виелица навсякъде.
От вятъра или от студ се скършва клон.
Подпрял глава, замислил си се някъде,
но чувам твоя нежен стон.
Ставаш, приближаваш се до мене, ...

По пътя

Тъмната пътека, водеща натам,
изминавам я със страх в сърцето
и ще се върна ли – не знам. ...

Дълго пазих топлината замразена
и цветето, притихнало във мен,
пазех го от суетата наслоена
от света, злобен и студен...
Той моето цвете крадеше ...

Първият ми стоп
Хе-хе, беше наистина приятен ден. 24-ти май – денят на Кирил и Методий. Заслужава си да се полее... Все пак сме българи! По центъра на Добрич плъзнаха редици от ученици,чакащи гордо да преминат, развявайки лентите си за отличник, и техните баби, дядовци, лели,чинки, вуйни, бащи, тръп ...

Различни от земята до небето,
аз - вкъщи, ти - по пътищата все,
аз - примерна, а ти - детето,
което не обича да чете!
Ти - див и неспокоен, аз - душица, ...