Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!? ...

Прозорецът
На Румен, който е моята липсваща част, по-добрата!
Като малка в детската си стая имах един прозорец. Мама и татко ми го бяха измислили, защото обичах прозорците. Но той не беше истински, нито измислица, за да го заобичам! Той беше лъжа! Стар кухненски прозорец, окачен на стената. От друга ...

Ще бъда крилете на вятъра,
бясно към теб ще летя.
Ще бягам от мислите плашещи,
при теб дълго не ще да стоя.
Ще бъда с морските вълни. ...

Неспокойният огън
Цветан Бекяров
Веднъж капитанът на кораба ме пресрещна на палубата и ми каза:
- Направи нещо извън рамките на служебните си задължения - някое приспособление или инструмент. Може да е стих или картина, може да е спомен или трепет, но който и да дойде след тебе, ще те спомня с добро ...

Обичам
Обичам да съм в твоите ръце
щом съм с теб - аз съм на седмото небе.
Обичам те, това е то
и ужасно много то!!! ...

СПОМЕН
Вечен спомен остава
нашата раздяла!
Но не само вечна
ще е тя! ...

След сълзите…
Винаги, когато ме разплачеш,
очите ми се пълнят със сълзи.
След сълзите обаче,
винаги успяваш усмивката ...

Не ме вини, че трябва да вървя,
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден, ...

В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във отражения ...

Здравей, моя голяма любов...
Здравей, моя незараснала рана...
Един спомен ме върна тази нощ,
идвам за малко... без зов, без покана...
Не говори... замълчи... ...

Не можеше да повярва, не знаеше как се стигна до тук, как се случи всичко, а искаше само да е щастлива... Господи, ами сега на къде да върви, как да живее? Беше предадена, излъгана, измамена... и то от собствения си баща... Той го уби, уби го, без да трепне дори... точно пред очите й. Застреля го пр ...

Когато си Дявол, когато си Господ...
до теб, със теб ще вървя...
окрилена от мрачния ти светъл покров.
И каквато искаш ще съм...
и светица, и грешница... ...

“I don`t know who am I,
I hate myself and I want to die.”
Щукна му да я изнасили.
Впоследствие, ако достигнеше необходимото ниво на въодушевление – да я убие.
Чувстваше се съзидател. ...

Пролет е и утрото сънливо се прозява
по перваза ми,пръскащо лъчи.
Денят докосва с длан Земята зажадняла,
от сън пробудила се,за да се роди.
Парчета истини събирам,вдъхновения ...

Помните ли принца на моретата?
Онзи, който изяде мечтите ми
и скри малкото си чувства зад зъбите си.
Помните ли принца?
Онзи, хранещ се със егото си, ...

Хареса ли ти вкуса на сърцето ми?
С кръвта ми описваш своя екстаз…
Хареса ли ти смъртта на детето ми?
Сътворих го от нищото и нарекох го „Аз”?
Харесва ли ти да ме тъпчеш с краката си, ...

Орнитоложко
Тежи ли и пръстенът с номер и дата,
дали свободата е с грамче по-малко,
когато по силния зов на съдбата
лети над водата във устремно ято? ...

Стои самичка сред четири стени -
тъй празни и подтискащо студени,
без цвят, животът в нея не трепти
и няма радост във очите и зелени.
Усмивките къде са, благият му поглед? ...

КАКВА МОМА ВИДЯХ, МАМО
(По народна песен)
Каква мома видях, мамо,
снощи на хорото,
на мегдана, край герана, ...

АВЛИГА
На клонче цъфнало, авлига
извива чудни, звънки трели,
и песента й се издига
далеч в лазурните предели... ...

ИЗПОВЕД
Помръкна уморена днес моята душа
като гора столетна в тъжна, късна есен,
със голи черни клони, с унили дървеса,
без птици и листа, без глъч и смях, без песен... ...

Да те докосна...
Поисках небето с трепереща длан да докосна!
Безумна ли бях?! В тиха немощ заплаках...
Миг вълшебен сърцето със сълзи изпроси -
ето - сън несънуван - птица бяла, дочаках... ...

СБОГОМ
Сълзите аз ще си преглътна,
ще сложа мъката в ковчег,
усмивката си се възвърна,
и ще погледна пак напред. ...

Любов ли е да мислиш неспирно за един човек - по цели дни и нощи, да го сънуваш, да мечтаеш за него, да си задаваш хиляди въпроси, като: ” Какво ли прави той сега; дали поне малко мисли за мен; дали изобщо се сеща, че съществувам? ; с кого ли е сега, къде ли се намира, какво ли прави? “ и още много ...

Объркваш ме... не, не, побъркваш ме... Сякаш току-що съм взела най-силното хапче
и то така е замаяло главата ми, че не мога да позная дори самата себе си!!!
Сякаш... сякаш, когато те гледам и виждам нещо съвършено!!! А ти не си съвършен!
Напротив!!! Ти си ужасен, най-ужасния!!! А аз затова те обичам ...