Пак тръгвам нанякъде... Пак ще се опитам да запълня болезнената празнина, която оставяш след себе си... Пак ще оставя тъгата да изтече през очите ми тъй, както изтича парещото уиски от чашата към жадните ми устни... Пак ще си спомня за теб с нежността и невинността на дете... Пак ще те докосна, мака ...

С предъвкани,
преглътнати обиди
дописвам страници
от откровения.
През парцалива ...

Съдрано ми е сред насядалите делници,
продупчили възможността на риска.
От зъбите им фъфлят камуфлажни реплики,
че всичко във живота си прилича.
Какво се пъчиш поне-делнишки ...

"Аз те обичам толкова много - не ме ли обичаш и ти?"
Най-сетне принцът й обясни защо желае тя да бъде до него
- Ти ми напомняш за една девойка, която вече никога няма да видя.
Ханс Кристиан Андерсен
Позна ли ме? ...

Протягам своята ръка,
ала тя замръзва над леда.
Не усещам вече нищо... дори студа.
Само мъгла се стеля над града.
Студ, самота, болка и тъга, ...

Тя може всичко - нали знаеш:
да те събужда, както аз така и не можах,
да бие камбаните, когато ти празнуваш,
да не те осъжда, ако не звъниш.
Тя може толкова безсрамно много: ...