Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.2K результатов
Върни ми свободата
🇧🇬
Твърдиш че днес ме обичаш,
че живота си даваш за мен...
Но това не е обич, да знаеш,
а на привързаността страшния плен...
За да обичаш се иска и смелост, и жар, ...
Когато всяка песен ми напомня тебе,
предишна, незабравена любов,
как искам пак да оглушея
и да не си припомням твоя зов.
Когато всеки стих е пълен с болка, ...
Сълза, чиста и последна, се отронва от бледото лице. Пада и изчезва в мига. Остава само пареща следа. Всичко избледнява - и чувства, и мечти. Отидоха си те завинаги.
Болка и тъма е единствено в блуждаещата душа. Объркана и сама протяга ръка във вечността, с последна надежда за любовта. Но, уви, мрак ...
Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...
Мощта на природата
Веднъж си седях на леглото в тихата, топла, ухаеща на женски парфюм стая. Гледах белия таван и си мислех, докато не чух някакъв глух трясък. Приближих се до прозореца. Навън се сипеше дъжд с тих ропот и от време на време стра6ни сини светлини пронизваха тъмното, намръщено небе и н ...
Понякога никой не може да те разбере и ти се иска да се скриеш в някой тъмен ъгъл на някоя закътана стаичка и да не се покажеш до края на живота си! Понякога ти се иска някой просто да те изслуша, но такъв не се намира! Понякога ти се иска някой да те прегърне, да усетиш, че има кой да те закриля и ...
Откакто те залях с възхищение,
започнахме да търсим с тебе сходство
по нишката добра - на упоение,
която ни въвлече в мило родство,
но питам те защо си пак прикрита, ...
Стои сам и свири на свойта китара,
сълзи се ронят от слепите очи,
с много мъка ръка протяга
за вашта обич и мъничко пари.
Той не иска вашто съжаление ...
Жената и слона не прощават обиди
Това го пише и в дебелите книги.
Когато жена обича до лудост мъжа,
издига го високо, вади го от калта.
Но, ако той не може да й оцени жеста, ...
Като китара без струни, без ноти, без звук,
Затихнала някъде, а всъщност съм тук,
Като песен безгласна, без думи, без ред
Гледам назад, а тичам напред.
Като малка прашинка сред многото прах, ...
Седя сама в пустата ми стая и мисля за толкова много неща... А всъщност не мисля за нищо... Вървя по коридора в главата ми, напоен от мисли и чувства, и се заглеждам във всяка леко открехната врата...
Първата е и най-красивата - отворена е напълно... Гледам надписа и виждам как красиви пеперуди се н ...
Момичето вървеше бавно, но неуморно. Усещаше под краката си горещата и суха пръст, успяла да проникне в обувките и. Загледа се в старците, които внимателно пристъпваха пред нея - беше се върнала при тях след толкова години и беше намерила сигурност. След дълго лутане и търсене, тя най-сетне откри св ...
Защо очите ми се пълнят със сълзи?
Нима от страх е, да не те загубя?
Защо сърцето ми така болезнено тупти?
Нима от страх е, да не се погубя?
Не е ли късно вече да съм твоя? ...
В памет на Иван Гавраилов
Ковчегът ти тъй бързо си замина,
че портата забрави да се тръшне...
Самобръсначката, оставена на скрина,
замръзна с ножче все едно и също... ...
Някога, много отдавна, на брега на морето имаше една страшно висока скала. Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби, но една съдба не можа да прекърши... Съдбата да бъдеш обичана от вампир.
Селена беше само на 16, но притежаваше красотата на богиня. Имаше дълги, еротично спуснат ...
Греховно ли е да обичаш въздуха, който детето вдишва още от зачатък?
Нечовешко ли е да се възхищаваш на чувството,
което се усеща с първата ласка на майката?
Пошло-плътско ли е да потрепваш, когато те докосва вятърът?
Греховно ли е да заспиваш, когато усетиш мириса на люляка? ...
Държах в ръцете си една червена роза
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах: ...
По-мъдри ли с годините ще станем?
Аз искам да сме малко по-добри!
И както се обичаме, да вярваме
във истините с небесните добри очи.
Там някъде, във друг живот навярно, ...
Започнах аз да ти се възхищавам
по начин непознат за теб и ярък,
с което обич взех да обещавам,
за да тръгнем в пътя общ и сладък,
а всичко туй искрено ти го признах ...