Защо очите ми се пълнят със сълзи?
Нима от страх е, да не те загубя?
Защо сърцето ми така болезнено тупти?
Нима от страх е, да не се погубя?
Не е ли късно вече да съм твоя? ...

В памет на Иван Гавраилов
Ковчегът ти тъй бързо си замина,
че портата забрави да се тръшне...
Самобръсначката, оставена на скрина,
замръзна с ножче все едно и също... ...

Някога, много отдавна, на брега на морето имаше една страшно висока скала. Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби, но една съдба не можа да прекърши... Съдбата да бъдеш обичана от вампир.
Селена беше само на 16, но притежаваше красотата на богиня. Имаше дълги, еротично спуснат ...

Греховно ли е да обичаш въздуха, който детето вдишва още от зачатък?
Нечовешко ли е да се възхищаваш на чувството,
което се усеща с първата ласка на майката?
Пошло-плътско ли е да потрепваш, когато те докосва вятърът?
Греховно ли е да заспиваш, когато усетиш мириса на люляка? ...

Държах в ръцете си една червена роза
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах: ...

По-мъдри ли с годините ще станем?
Аз искам да сме малко по-добри!
И както се обичаме, да вярваме
във истините с небесните добри очи.
Там някъде, във друг живот навярно, ...

ВеликдеН
празнувам
усмивката не свалям
щастливо чувство дарен
и обожавам ...

Започнах аз да ти се възхищавам
по начин непознат за теб и ярък,
с което обич взех да обещавам,
за да тръгнем в пътя общ и сладък,
а всичко туй искрено ти го признах ...

сърце със пастата за зъби се измило
не било паста 'баче то
и кръст в себе си забило
мислело, че броди
спохождано от сянката на гарвани в ято ...

За последен път ще споходя съня ти... Ще пристъпя плахо, по бяла риза и боса... Още си хубав докато спиш!... Ще се спра до леглото ти топла, свенлива и нежна... Не искам да те будя, искам само да приседна до главата ти и да си припомня мечтите ни... Уви! Не направихме нищо щуро... Не хукнахме към ед ...

Огледалото
В огледалото погледнах се
и спрях...
И вгледох се в очите си -
любов видях! ...

Огън и лед
Замръзвам или изгарям?
Какво е в душата ми?
От този огън всичко забравям.
А ледът сковава устните ми. ...

Сълзи от перли
Камбаната пак бие своята зла песен.
В душата ми остана само плесен.
Да тръгвам ли? Веднага!
Поемам пак към Ада... ...

Защо отново? Защо тъй пак ме остави? Зщо не помисли? Сега ще плачеш, ще тъгуваш, ще страдаш, защото не изчака. Избърза и провали всичко, градено толкова дълго, с толкова мъка. И не страдах само аз. Страда и ти с мене. Страдахме заедно. Преминахме толкова трудности. Може би някой бяха незначителни, н ...

,,Христос Возкресе'', братя мили,
завърна се при нас!
За сестрите ни да го помолим
във този светъл час!
Дорде си тука, Боже мили, ...

Видя ли?! - мъглата пак се спусна.
Нека да затворим плътно
и щори, и прозорци,
а после ще се скрия с теб
в топлото на нашите усмивки, ...

Приказка стара зная една,
разказва се в нея за млада жена,
за чувства и страсти, за тъга една
и за нейната объркана съдба.
Тя обвита била в самота ...

Приятелко мила, свидна, добра,
защо от нас отлетя таз светлина?
Нима недостойни за нея бяхме
или на живота грозно се смяхме?
Защо си отиде от нас любовта, ...

То в гърдите се вълнува,
и пулсита, и типти,
и за тебе си тъгува,
и за тебе то шепти.
Ударите на сърцето, ...

Ти мойта изгубена
същост окрили, Любов.
Вълнуваш моя ден,
Вече в плен съм на
божествен вихър нов, ...

Защо всеки си мисли за собствената изгода?
Някак си се чувствам като черна прокоба.
Всички искат да мълча и да слушам.
Пак със упреците им ще се наслушам.
Всеки заповядва и нарежда. ...

Помечтай ме безмълвно с луната,
под люшналите звезди ме люлей.
От залез, червен, като огън
в изгрев розов с мене изгрей.
В чуднолика и нежна поема ...

Срамота е да обичаш, а ти да не си обичан.
Срамота е да любиш, а на самота да си обричан.
Срамота е сърцето да си дадеш, а те да ти го счупят.
Срамота е някой да иска любовта да си продадеш и да ти я купят.
Срамота е очите със сълзи да са пълни и да няма кой да ги избърше. ...

По улиците съвсем сама крещя.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща? ...

СПОМЕН
Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши ...

Христос Возкресе!
Наистина възкръсна!!
За нас,
за всички
и даже за тези, ...

Всичко е прекрасно, всичко е красиво,
но тъжно е, когато морето е пенливо.
То се бунтува, то се вилней
и няма сили да се засмей.
А морето обича... обича Земята ...

Една звезда, една искрица само...
една мечта, една красива рана!...
Дали животът е частица от мига?!
Дали не е една минута този миг?!
Как бих искала мигът да бъде цяла вечност!... ...

Когато загасват светлините,
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.
Дишаш, задушен от себе си... ...

И в този ден светъл,
изпълнен със слънчеви лъчи,
аз бледнея пред теб,
люшкам се пияна,
осъзнала, че пак съм сама. ...

Дъждовна нощ, приспа във кош
страховете и скръбта, във сън, останал без следа.
Кошмарът лош, разряза сякаш с нож
греховете в младостта, събудени от страстите на любовта.
Останах ли сега без страх? Избяга ли от мене, грях? ...

Трябваше да го направя,
но нямах понятие за света,
който ще прекося...
и все пак тръгнах
(водена от душата си), ...

Какво е чувството, когато ме няма,
дали и с тебе е така?
Дали и ти тънеш в бездънна яма,
и умираш в самота?
Какво е усещането, когато ме няма, ...

За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш ...

Познавам ли те отпреди... дали
магия си направена от времето?
Сега се случваш в думи и мечти
охотно от душата промълвени...
Обаче чакай малко, нека помълчим - ...

И Воскресе Той!
И Воскресе Той!!!
А възкресе ли?...
Или пребъде?...
Синът Божи... или ...