Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Счупен спомен... 🇧🇬
Лъжлива Обич 3 част 🇧🇬
Наближаваше краят на учебната година. Питър и Джейн стояха на крайната маса в едно от любимите на всички млади хора заведение и водеха отнесен разговор. Той усещаше, че са се сближили достатъчно, за да направи първата крачка към нещо по-сериозно. Затвори очи и се наведе към нежното и лице. Ус ...
Лъжлива Обич 2 част 🇧🇬
8 сутринта. Поредната сутрин от неговия скучен, непривлекателен и заскрежен от студенината на заобикалящия го свят живот. Питър за хиляден път отвори очите си, които видели много несправедливости от съдбата, предпочитаха да останат затворени за бъдещето, което, според него, едва ли имаше какв ...
Лъжлива Обич 1 част 🇧🇬
Беше рано, но очите на Джейн бяха широко отворени и кристално-синия и поглед пронизваше стаята. Не беше спала почти цялата нощ. Днес беше денят. Щеше да му каже, че вече не иска да са заедно. Как ли щеше да го приеме той? Винаги е бил твърд и е понасял всичките и капризи, и задоволявал желани ...
По душата без пробойни 🇧🇬
Такъв, какъвто го мечтая!
Поне се примирих, че има край!
.............
На всичко има край! ...
Детската Приказка 🇧🇬
Най ...
Боли ме не защото изгубих теб,а защото изгубих целия свят 🇧🇬
Откривах го нов, интересен, богат.
Затуй ме боли, не, че тебе загубих,
аз друго загубих - целия свят!!"
Сутрин, когато ставам, очите ми не са така щастливи. Има нещо различно, нещо тъжно, мрачно. И започвам да се обвинявам за раздялата ни. Започвам да се пита ...
СРОДНА ДУША 🇧🇬
Когато човек е самотен,
изгубен сред чужда тълпа,
отчаян, безумен, сиротен,
пак търси той СРОДНА ДУША. ...
Рожден ден 🇧🇬
На теб 🇧🇬
Това е една приказка, за едно вече пораснало момиче,което намери себе си в теб.
Имало едно време едно малко момиче, расло момичето, учело се, стараело се да радва винаги родителите си, ако ли пък не – поне да не ги безпокои… не изи ...
Вечност 🇧🇬
...МАЛКИЯ ПРИНЦ-3 🇧🇬
...
Нощ. Поредната бездиханна, неподвижна градска нощ. Наблюдавах я между пъстрите пердета на детската си стая, без ни най-мъничкото усещане, че и аз съм част от нея! Тъмните й поли се разстилаха отвъд стъклото, техният студен допир бе само спомен, не реалност и аз чувствах себе си и с ...