МразЯ да обичам без да те признавам! МразЯ да желаЯ другите да впечатлЯвам! МразЯ да имам нужда да чуЯ гласа ти! МразЯ, когата не мога да те избиЯ от ума си! МразЯ, когато с други те виждам и нищо не казвам! МразЯ да се държа така сЯкаш нищо не забелЯзвам! МразЯ да не си до мен! МразЯ да не ми се об ...

Уморих се да бъда мъжко момиче
и с глава да разбивам бетонни стени,
по трънливи пътеки боса да тичам,
да препускам задъхано нощи и дни.
Уморих се да блъскам с женски юмруци ...

Навън вали и капките блестят.
Луната със лъчи ги посребрява.
А ние двамата за кой ли път
на двупосочна улица заставаме.
Във стаята е душно като в пещ. ...

Защо ли идвам винаги при теб,
когато съм обзета от печал?
Когато в мене болката расте
аз търся твоя огън неизтлял.
Когато съм отчайващо сама ...

Стая без прозорци, без врата -
Само четири голи стени, под и таван.
Като онези, с фалшивите облаци.
Изчезват в ъгъла между всяка стена,
сякаш за тях това е изхода желан. ...

Тъгата вече ме погубва и всичко светло в мене се изгубва. И кажете ми сега... и аз ли ще потъна в наглостта? Вие сте студени... от най-елементарни чувства лишени. Вече ви стана навик да се възползвате от някой ''наивник''. Фалшиви комплименти, лицемерие, лъжи... защо ви трябва мен да ме боли? Не мож ...

Обсебва те тъгата мислиш си, че можеш да си сам. Знаеш, че някъде там... скрита е дълбоко истината. Трябва да се осъзнаеш... трябва, но не можеш. Не е хубаво да знаеш, че просто не можеш. Не можеш да си щастлив, няма я хубавата тръпка сякаш целия свят ти е крив заради една-единствена постъпка. Да, т ...

Знаеш ли какво е
да си несправедливо набеден?
За чужди грешки ти да плащаш,
че си невинен да си убеден.
Да си на чуждо място ...

Със сигурност не съм от Бог създадена
и знам, че точно
от дявола ще съм направена
нявярно не случайно, а нарочно.
То дяволското си стои във мен - ...

Не е лесно да си сам-самичък
под ударите на съдбата.
Сам ли си, си тъй мъничък,
отрязани са ти крилата...
Животът тъпче те, и мачка ...

Събуди се мое нежно вдъхновение
с усмивка, миличко, се събуди!
Аз чакам те с голямо нетърпение
стани, гушни ме и ме целуни!
Обичам те! - очаквам да ми кажеш ...

Мълчат минутите и часовете, клепачите затворени не спят. Притихнали са даже ветровете и птиците в небето не кръжат. Другата страна - една илюзия, дава повече от реалността. Всеки влиза в ролята на чуждия, променя лесно своята съдба. Правилно сглобен пъзел от мечти, фигури с единодушно мнение, чертая ...

За мене беше ти искрата.
Звездата също беше ти.
Усмивка беше. И сълзата,
що в моите очи блести.
За мене беше капка свежест. ...

Едно лице с усмивка надари Съдбата.
То свети по-силно от Слънцето дори.
Пръска щастие и радости душата
и блещукат в мрака две сияйни очи...
Едно лице днес отново се усмихва... ...

Страх те е да ме докоснеш, защото знаеш, че след това няма да можеш да ме превъзмогнеш... А аз съм просто тук. И сега. Не смееш да ме погледнеш, но очите ти говорят вместо теб. Нима не знаеш, опита ти да ме избегнеш ме кара да си мисля, че си без късмет... Боиш се да прокараш пръсти бавно през моето ...

Страх ме е от всяка глътка въздух,
страх ме е от хората около мен,
страх ме е от шума на листата,
страх ме е от птичките навред.
Не знам дали всичко е от болка. ...

Събудиш ли се, погледни ме
и чуй душата ти запя.
С една усмивка загърни ме
и остави ме да поспя.

Сладур.ком.унист ;)
Голям съм аз сладур,
в джоба имам бомба,
а в другия пишкир,
на баня ще те заведа, ...

ДАЙ МИ ШАНС!
Разкъсваш ме бавно на парчета ти
и всяка част от тялото ми уморяваш.
Стига вече! Нямам сили! СПРИ!
Кажи ми колко да те умолявам?! ...

СЕРИОЗНО
Сериозно, сериозно
казах сериозно
Пак стърчи нагоре,
перчема ...

ЕСЕННА МОЛИТВА
Къде е чери-найт !?
пред слънцето подгизнало от спомени
луната спинка зимен сън
забравила за лятото, ...

Признание... покой,
тежкият товар го няма,
но думи от стомана
тежат сега във мен.
"Било е грешка", ...

И излязоха гневните, жълтите.
Шофьорите...
По цял ден въртящи "геврека".
Псуващи живота, всички и всичко.
Всеки миг, всеки час. ...

Ти,красавецо от лед, умри ти,предателю безчувствен! Умри - какво направи с мен? Умри,както погуби моите чувства! Умри, но болката не ще погубиш, онази болка, що във мен пося, онази глупава, безумна страст, която ме кара да треперя досега! Умри и нека с теб загине дързостта ти да разбиеш моя подреден ...

Стоя на този бряг, а ти отсреща...
Реката на живота между нас...
С ръце ти давам знак и викам нещо,
но вдигаш рамене? Оставаш пас...
И скръстила нозе за кратко, сядам, ...

Паря ли...
изгарям ли те нежно,
усещаш ли искрите на жарта?
Прелъсти ме,
толкова копнежно! ...

Живот ли бе да го опишеш…
И никога на теб не ти достига
от сто кладенци ти нося вода!
Менците ми набързо напиваш
и към извора на оная Белонога ...

Да е честит този ден!
Твоят ден - рожден!
Бъди все тъй красива!
Нека всеки ден животът те дарява с малка радост
и да те прави безкрайно щастлива! ...

Тънкостенно се счупи нощта
на парчета разпиля тишината,
изви се сълза тънкоструйна,
и достигна звездите, луната.
Тънкострунна китара заплака, ...

Ден след ден времето минава,
но споменът за теб остава.
Ти не си до мен в нощта,
а спътница е моята сълза.
Сълза, събрала в себе си ...

Гледам телефона, а той пак болезнено мълчи. Потъвам в мъчителни спомени за далечни
времена, през които аз и ти си говорехме по цели нощи колко се обичаме и колко
много си липсваме един на друг. Мисля си как някога знаех всеки ден как си и
какво правиш. Аз бях част от твоя живот и ти от моя. Днес, го ...

Цъфти пътеката на тишината,
когато се превърне в безкрайна,
разказвайки неща за ведрината -
как тъгата става краткотрайна.
Ще трябва да се разбере от всички - ...

Прибирайки се у дома, тя затръшна вратата на коридора. Тичешком влезе в стаята си и се хвърли на леглото, сякаш то беше единственото й убежище. Тя силно притисна възглавницата и прилепи прекрасните си алени устни към нея. Стискаше я здраво, подобно на удавник насред океана, чийто единствен начин да ...

Когато викам те с:”Любима!”
говори ти гласът на нашта страст,
станала за мен непоносима
във различието на свойта част.
Тя казва ти любезно:”Остани! ...

Когато тръгна за дома си,
пътеката и падащият здрач
приемат стъпките самотни
с разбиране и тишина.
А в мен въпросът си е същият – ...

Понякога с лекомислието си те вбесявам
и с безразсъдни постъпки те ранявам,
с детски навици те подлудявам...
Виня те, а своята вина не осъзнавам...
Понякога дори с празни приказки всичко разрушавам... ...

Без сълзи те изплаках,
без мелодия изпях.
Неочаквана те чаках,
безмълвно те зовах.
Свикнах без ръце да те прегръщам, ...