Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
388.4K результатов
Вина
🇧🇬
Вина....
Изпитваш ти вина, за нечия ограбена душа,
изпитваш ти вина, за сълзите на една жена...
Вината в теб ще расте с всеки идващ ден,
ще се проклинаш ти и ще те боли... ...
Не те виня...
Не те виня за ограбената ми душа,
аз съм виновна, че ти дадох всичко сама...
Не те виня за сълзите на влюбена жена,
ти винаги си бил искрен с мен, ...
Бушувам в гънките на времето,
замъглено от желание в очите.
С изгревите розови се сливам,
и сънувам... от обич се прераждам.
В залеза с душа на вятър, ...
/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
...
Обичам пролетта. След нея обиквам и лятото с гиздавите дантелени премени на дърветата, шумолящи като копринени фусти под лекия повей на вятъра. Не съм си мислила, че мога да обичам и късната есен – студена, сива и мрачна. Винаги ми е приличала на стара сърдита вещица. Може би затов ...
Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!? ...
Прозорецът
На Румен, който е моята липсваща част, по-добрата!
Като малка в детската си стая имах един прозорец. Мама и татко ми го бяха измислили, защото обичах прозорците. Но той не беше истински, нито измислица, за да го заобичам! Той беше лъжа! Стар кухненски прозорец, окачен на стената. От друга ...
Неспокойният огън
Цветан Бекяров
Веднъж капитанът на кораба ме пресрещна на палубата и ми каза:
- Направи нещо извън рамките на служебните си задължения - някое приспособление или инструмент. Може да е стих или картина, може да е спомен или трепет, но който и да дойде след тебе, ще те спомня с добро ...
Не ме вини, че трябва да вървя,
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден, ...
В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във отражения ...
Здравей, моя голяма любов...
Здравей, моя незараснала рана...
Един спомен ме върна тази нощ,
идвам за малко... без зов, без покана...
Не говори... замълчи... ...
Не можеше да повярва, не знаеше как се стигна до тук, как се случи всичко, а искаше само да е щастлива... Господи, ами сега на къде да върви, как да живее? Беше предадена, излъгана, измамена... и то от собствения си баща... Той го уби, уби го, без да трепне дори... точно пред очите й. Застреля го пр ...
Когато си Дявол, когато си Господ...
до теб, със теб ще вървя...
окрилена от мрачния ти светъл покров.
И каквато искаш ще съм...
и светица, и грешница... ...
“I don`t know who am I,
I hate myself and I want to die.”
Щукна му да я изнасили.
Впоследствие, ако достигнеше необходимото ниво на въодушевление – да я убие.
Чувстваше се съзидател. ...
Пролет е и утрото сънливо се прозява
по перваза ми,пръскащо лъчи.
Денят докосва с длан Земята зажадняла,
от сън пробудила се,за да се роди.
Парчета истини събирам,вдъхновения ...
Помните ли принца на моретата?
Онзи, който изяде мечтите ми
и скри малкото си чувства зад зъбите си.
Помните ли принца?
Онзи, хранещ се със егото си, ...
Хареса ли ти вкуса на сърцето ми?
С кръвта ми описваш своя екстаз…
Хареса ли ти смъртта на детето ми?
Сътворих го от нищото и нарекох го „Аз”?
Харесва ли ти да ме тъпчеш с краката си, ...
Орнитоложко
Тежи ли и пръстенът с номер и дата,
дали свободата е с грамче по-малко,
когато по силния зов на съдбата
лети над водата във устремно ято? ...
Стои самичка сред четири стени -
тъй празни и подтискащо студени,
без цвят, животът в нея не трепти
и няма радост във очите и зелени.
Усмивките къде са, благият му поглед? ...