Безпаричието се среща
в ъгълчетата, дори
и няма мир покой
за бедните души!
Богатите - не помагат на съдби, ...

Таванът е небе, но без звезди.
Понякога проблясват парещи искрици,
когато в ъгъла натрупаните мисли
изпридат в паяжини дълги спомени.
А тишината остава песен недопята, ...

Разголила душата си пред мене, в ранната пролетна утрин, улицата моя тихо шепне с гласа на толкова отминали години... Поняса ме над сънените къщи, покрити с влажна сива пелена, над пристана-баща самотен същи, очакващ накой да се върне у дома. "Децата" му заминаха отдавна, с първите листа на есента. ...

Восъкът от забравената свещ се стичаше по ръба на масата. Навън бушуваше буря. Светкавици осветяваха черното нощно небе, а гръботевици раздираха спокойния шум от ромоленето на дъжда по прозореца. Момчето стоеше неподвижно, а студеният му, изпълнен с омраза поглед, бе втренчен някъде в пространството ...

Родителите - защото те ни закрилят, дават топлината, която е нужна на всяко дете. Дават надежда, светлина, и голямо кътче обич която пазим в сърцата си.
Приятелите - защото те ни помагат в нужда: може да споделим болката и радостта с тях. Подкрепят ни във всяко едно отношение. С най-добрия приятел м ...

Не мога да забравя всичко,
но не мога и да продължа напред.
Раните в душата се затварят,
угасналият огън се опитваш да разпалиш.
Ще мога ли да кажа "не"? ...

Имам си сестричка малка
много ми прилича на русалка.
С коса златиста
и очички сини кат мъниста.
Тя е радостта на мама ...

Ако можеш да си истински - ела!
Ела и поплачи на мойто рамо.
Със тебе заедно, прегърнати сега,
си спомняме за всичко преживяно.
Недей да криеш болката от мен, ...

Каза ми, че ме обичаш още. Каза ми, че повече обичаш. Но свойте чувства не разбирам и жар в кръвта си не откривам. Каза ми, че трябва да те чакам, че може би ще се завърнеш ти. Но миналото няма аз да върна да страдам както и преди. Каза ми, че искаш всичко мое, че трябва всичко да ти дам. Но порив н ...

По дъждовното синьо небе
ще издълбая очите си,
утре със първите светли лъчи,
ще разпусна косите си.
С длани по-топли и от лятото ...

Ражда разума картини приказни.
Решаваме и тръгваме напред сега.
Търсиме вяра, борим се с призраци.
Изстрадана радост - миг от вечността.
Срещу света се изправяме, ...

(миниатюра)
Кое по-лесно е да познаеш –
света или женско сърце?
Ако съумееш – ще разбереш ли,
докъде теб ще отведе? ...

Времето ме остави задъхана
със стрък цветя в ръка
и свещ във другата.
Така ли свършва всичко?!
Без последни ...

Поука... що е това?!
Да направиш грешка, но да я поправиш,
да не страдаш за своите беди...
а не да я повтаряш и повтаряш...
докато сърцето ти тупти... ...

Цветомир Цанев

Водачът
„Здесь вам не равнина,
здесь климат иной...” ...

Като крило на пеперуда
Любовта ми е като крило на пеперуда.
Държал ли си в ръце такова чудо? -
Тъй пъстра, нежна и красива...
Държал ли си във длани пеперуда - ...

Звездите са неми
Стъпвам едва, тихо влизам на пръсти -
промъквам се нощем в съня ти...
Загъната в облаци гъсти
заспала е вън и Луната. ...

Наскоро беше финалът на т.нар. допитване сред българите за най-великия сред тях. То безусловно беше спечелено от Левски, нещо, с което той не би се гордял, поне според мен, защото е бил твърде скромен човек. Но не това ме накара да коментирам тази кампания на БНТ. Аз, да си призная, през целия перио ...

Закъснях ли отново за среща,
или бързо към друг съм вървяла?
Не към мен си тогава поглеждал,
затова ли не съм и успяла?
И съдбата била е такава - ...

Късно идвам... късно ме повика.
Отдавна залезът кърви.
С жадни устни ни събличат
несбъднатите ни мечти.
И ни разказват с шепот ореолен ...

Целувка за винаги
Тази целувка е вечна и вечно за тебе,
дори и на сън те целувам с копнеж,
тази целувка за мене е хубаво бреме,
нещо различно, като хубав бодеж. ...

Вървя през планини, минавам морета,
срещам чужди земи, различни хора.
Но къде ще стигна? - не зная.
Мрачно е в моето сърце,
мрачно е и в моята душа, ...

ДА ПОДКОВЕШ ЯЙЦЕ
Е, приятелю, откри ли своята истина?... Смисъла на своя живот?... „Истината е във виното” – беше казал някой. А твоята къде е? Мълчиш. Около теб – мизерия. Купища разпилени спринцовки, игли, маркучи – хаос от боклуци. Това ли е твоят свят? Това ли е твоята естествена среда? Живееш о ...

Сърцето ми е гаснеща звезда,
разкъсана от своите лъчи.
То мълком търси спомен от следа
във хилядите дебнещи очи...
То търси... Но намира уморени, ...

Нужно ли е,
Господи,
в нещо по-пробивно
да превърнеш моя стих,
моля те - ...

мост
по моста на очакването
завървях
и бързам за желана среща
и не внимавам що мълвя ...

Сега те обичам, сега с теб живея -
не гледай към утре, към нищото.
Сега те желая, за тебе копнея -
вземи ме в прегръдка, пази ме от нищото.
Сега да се слеем, нежни и жадни - ...

Омраза. Непознато чувство.
До сега. Но вече знам -
изгаряща червена светлина,
след нея само пепел... Храм
на всички провалени пориви ...