Няма и никога не може да има успешен народ,
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
интриги и клевети, той това изобщо не крие дори. ...

Мисля те!
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта… ...

На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.
Това е, което се случва през последните дванадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава.
У нас баща ...

Безсмъртна съм, щом сутрин виждам-
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...

Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...

Сякаш думите свършиха.
Сякаш всичко е казано.
Помъдряха докрай небесата.
Но без звук и следа,
тайно, незабелязано, ...

Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...

Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...

..Пред нея на една пейка, в сянката на кестеновата алея, седеше господин, облечен в черно с подстригани нокти.
- Чичо, дай ми една цигара. ...
Пред него, леко наведена и нагло потрепваща, стоеше леля в дрипи с несресана глава. По-скоро механично той просто извади цигара от кутията и небрежно протегн ...

Прошка
Ако сега отново ти простя,
ти утре пак отново ще сгрешиш!
Така ще продължава. До кога?
Ще страдам аз, а ти ще си мълчиш! ...

/дочуто на една опашка точно в 12.00/
"Сирените са си сирени,
но сиренето е с пари!"

И двамата бяхме като зашеметени от неочакваното.
- Ами да продължим към кея за яхти в Глифада, нали имаме място там - смутено предложих
Акостирахме на кея, Джейн се засуети из яхтата.
- Знаеш ли , имам една черна торба с отпадъци за контейнера и доста неща за пране, може ли да...
- Сега не, утре ще ...

Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Избраният воин бе прибрал малката стъкленица с отварата, дадена му от врачката, в джоба на сивия си панталон. Изминаха няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи ...

Въстана народът, не търпя тегло,
раята наша много се потискаше,
оковите носеше на тиранско зло,
да живее свободно вече искаше!
И Ботев правилно изхода прозря - ...

Сълзи от щастие,
сълзи от болка...
И не пресъхвам.
Колко! Още колко!

Очаква всеки край летален,
да го здрависа свети Петър,
но аз, със риск да съм банален,
си мисля, че ще мина метър.
Всички в дупка са се скрили. ...

По всичко личи, че най-после България ще има законно избрано правителство. Правителство, което ще осигури и узакони американските интереси на тази територия. Да се радваме ли или да плачем? Струва ми се да се радваме. Защото досега България не е била нито за миг самостоятелна. Със съветска, а после ...

„Ти ще си глава на семейството“ – каза тя след брака.
„Ама нали двамата…“ – рече той вече с половин уста.
„Казах – ти!“
И какво да прави – води се глава на семейството…
хххх ...

ТИ, КОЙТО НЕ УМРЯ НА ВОЛА
... гара, барче, мъж с фуражка в падналия юнски пек,
влакът клати, скърца, лашка, тъпкан като чушкопек,
две ченгета със кокарди пъшкат в тоя потен влак,
дрезгавите черни гарги небосвода цепят с грак, ...

Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...

Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.
Но животът следва своя ход - ...

Отпихме по глътка.
- Питър, знаеш ли какво ще предложа, да идем до Управлението на трафика през канала,ще искам да преминем след три дни, после ако ме поканиш у вас, можем да идем , после отново на руля. Съгласен.
- Джейн, на твоите услуги, не си ли изморена, толкова мили си изминала, да те оставя д ...

Отдавна чувал съм, че времето е колело…
Но значи ли това, че всичко се повтаря?!
Една отворена врата пред теб затваря ли се и за какво?
Дали пък затворената предстои да се отваря?!
Очите пък били прозорци към света… ...

Всеки байряка стиска в ръцете
и иска гласа му да бъде чут...
иска някак да блесне и стане велик.
А народа,кучета ялиго...
Но иначе светлината грее в очите ни ...

/на Тихомир, който на 2 юни, щеше да навърши 34 години/
Днес... можеше на тридесет и четири
да станеш ти, но грабна те смъртта
и вместо празник, скрита в душите
болката „празнува“ със скръбта. ...

Под мен - стъпалата - танцуват Виенски,
преплитайки стъпки на Щраус и рок !!!
Очите - блуждаят във ритъм махленски,
езикът се кърши през речник жесток !!!
Пред мен - хоризонтът вибрира ритмично ...

Из тъмното, из светлото,
из сивото, из цветното,
из въздуха и из водата,
из тялото и из Душата,
ходи си из мен искра, ...

Вероятно ще ми подхвърлиш
няколко думи,
заседнали между стонове с тъжни хрипове,
а аз ще ти отвърна, че е вече
загубено ...

И малкият, стар, полусрутен градец оживява
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна ...

ПЕСНИЧКА ЗА ПРОСТИЯ СМИСЪЛ
... дали защото вече се простих със смешните амбиции и илюзии
да събера живота си във стих, той – късичка връвчица, се изхлузи,
не ми остана време да греша в най-главното – да съм добро човече,
да пазя – чиста! – своята душа, без лоша мисъл да заспивам вечер, ...

Макарич работеше с метлата акуратно, без да бърза. В неговите движения имаше настроение, амплитуда и някаква рутинност – пълна предсказуемост на движенията. На пръв поглед това беше съвсем обикновена, даже непрестижна работа. Но не и за Макарич. Той следеше и контролираше всяко свое движение – точно ...

Болестите
Болест - "бол" значи много, "ест" - има.
Това значи - напаст голяма, враг силен.
Болестите са учители чрез болката и ада!
Има нещо, което човекът не иска да гледа, да види, да признае и да прави. ...

Едно впечатление...
Прави ми силно впечатление един по-особен тип участие на някои колеги тук. Особено по отношение на коментарите. Но преди да споделя кратките си впечатления, нека кажа нещо за самите коментарите.
Намирам ги за полезни, както когато има критика, която посочва точно недостатъци и на ...