Не сме ли твърде шумни
за неща които за нас са непонятни!?
Дали не вредим на децата си ,
затуй че сме жалки...
Или просто не знаем как да запазим ...

Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци ...

Казвам се Гошо. Живея в София. Мама се казва Ани, татко - Николай. Имам по - голяма сестра. Казва се Ния. На есен ще бъда в голямата група на детската градина. През изминалата зима много често боледувах. Кака също. Мама казваше, че има много вируси в детските градини, училищата, в магазините, сред х ...

В косата вплела ярки цветове
пресича улицата като котка...
паважът - овехтял... и демоде,
прогледнал е за нейната походка.
Звукът разсича ехото с камшик ...

Пътуването се отлага за момента,
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.
Откривам те сред бледата тълпа, ...

Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...

Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее, ...

Възложиха ми да арестувам Путин. Кофти задача, ако питате мене, но аз съм разследващ полицай, стоя по-горе от оперативните и затова трябва да давам пример.
– Кой Путин? – попитах, за да си запиша детайлите за него в тефтера. Путиновци много.
– Владимир Владимирович – отговориха ми. – Ще го търсиш въ ...

(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота. ...

не
се о(т)писва
любовта и се
на нея не кандисва

Мамо, надежда
е нещо, което към
радост повежда!...

благословени
родните шевици -
радост за зенѝци

Дали трагедията времето ще заличи,
звяр освирепял човекът да убие?
А хората блуждаят със затворени очи,
нечуващи врагът как разярено вие.
Обърканите ценности обездушават, ...

Нашето съвремие е въглен от сажди,
птица обречена с отровна рана,
коварна истина в дните ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Време е вече за щастлива промяна, ...

Мама е всичко .
Това е първата думичка,
тя е закрилата ни
тя ни обича повече от всичко на света.
Мама е всичко . ...

Беше неделята топла и тиха,
сръчно изпрала до синьо небето.
Пролетно вятърът шепнеше в стихове
между разрошени в бяло дървета.
Беше начало – ...

Преди по друмищата шетаха комити
заети със дела народни, важни.
Сега из улиците дебнат травестити
и ни намигват със очи от похот влажни...
Или са празни по селата опустели ...

ЛАКОМОТО КОТЕ
Джакомо пострада, че е лакомия.
Знай, че тъй се пада, ако три чинии
с мамините гозби бързаш да излапаш.
Неприлично грозно, кокал той захапал, ...

Когато люлякът цъфти
си спомням първата целувка.
Сърце забързано тупти,
душата къпе се в милувка.
Не е вълшебство, нито сън, ...

Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...

Със стари курви, нов бардак:
Днес няма как да стане!
Народът иска свеж юнак!
А не менте по пладне.
Тук всеки чака нов герой! ...

СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...

МАМА
... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли, ...

Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...

Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...

Аз, жълтурче неоткрито,
из тревата нейде скрито,
днес надничам като слънце,
явно пролет вече вън е.
Вятър гали, птици пеят, ...

Ще премине животът ми в розово,
ала с твоите черни очи!
Цвят уханен напролет сред розите
ще цъфти със смолисти коси!
И ще бъде тъй пъстра градината - ...

Земята носи пролетна носия,
ухае на овошки и цветя.
Обичам пролетта, не го и крия
и къпя се в лъчите, и блестя.
Обичам пролетта, каква стихия ...

Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И ...

Както скитах из балкана -
що да видя, Боже мили -
на зелената поляна
нацъфтели крокодили.
Сини, жълти и зелени - ...

Една сутрин Иван Коев се събуди от четири силни удара по стената. Понеже вече почти беше дошло време за ставане, той не остана в леглото, в опит да си доспи. Прокле съседите и се запъти към банята. След като си взе душ, облече се и приключи със закуската, Иван тръгна към работа. Пред входа нещо блес ...

Животът не е рози и цветя,
а смесица от мрак и светлина.
Живеем в мислите с една искра,
да сътворим божествена съдба.
Животът иска да ни поздрави, ...

Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...