Отново дойдох си на Черно море,
дори и войната не щя да ме спре,
мнозина отказа от мини страхът.
Традиции спазвам и тръгвам на път.
Поемам по "Хемус" с два сака багаж, ...

Футболистите от националния отбор на Франция наричат „петлите“. Ясно защо…
Тези от нашия отбор наричат „лъвовете“. Неизвестно защо.
Само че футбол играят и жени, и младежи, и деца.
„Малките петли“ звучи интересно и обнадеждващо, разбира се.
Само дето оня ден ни информираха, че женският футболен отбо ...

Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...

Не че зле съм със парите,
ама хитри са жените.
Харчат мойте авоари
все едно ми са другари.
Да бяха те другар по чашка ...

Често си мисля
Къде си...
Къде ли и тебе животът отнесе...
Как го живя?
Намери ли щастие? ...

Бутилката изпий до дъно
и я хвърли с послание в морето,
което ще достигне хоризонта
и там ще се целуне с небето,
за да пристигне тя на твоя остров ...

Ще те чакам на пресечката до нас.
Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.
Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.
Просто с мене тази вечер остани!
Дори и да го криеш знам, че го желаеш. ...

ДЕВЕТА СЦЕНА ( Пред замъка на злата магьосница )
МАГьОСНИЦАТА: ( Гушкайки се с принца на една беседка )
О, Лейзи Принс... целуваш с плам!
Отдаваш страст една до грам!
ПРИНЦЪТ: ...

Ти силно и необятно море ,
изпълнено във всяка своя капка
с хорски съдби и мечти !
Здравей море!
Ето ме пак при теб , ...

Обича те тази жена,
как само те обича!
Обича с душата, с кръвта
и дори, когато от нея се отричаш!
Ала отрича ли се любов такава?! ...

Остави истината да излезе наяве,
да бъде по-скоро постижима,
да бъде Монблан в пощенска кутия
и тънък звук от песен неизпята,
да бъде най-любим ден от годината, ...

Съдбата, съдбата е енигма,
съдбата е начало и борба,
съдбата може да намигва,
съдбата може да е зла.
Съдбата е урок и път и вино, ...

И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...

В Промяната, настъпиха промени.
И Кирчо вече не е премиер.
Подхлъзнаха го родните хиени,
начело с учиндолския авер.
И усмивката се дръпна от лицето ...

Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...

На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...

Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари, ...

"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...

Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...

Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а н ...

Светът умира... Тъжно е, нали.
Частица малка съм, която я боли.
Загледан в пясъка са хиляди съдби.
Зрънца от горди, непристъпни планини.
Раздухва вятърът в пустинята мечти. ...

(На Иван Чернев)
Понеже сме възраст най-смъртна, понеже
съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,
ще катапултирам в стихотворение
и дано смъртта там не ме забележи. ...

ГЛАВА 1.
Ситни капчици пролетен дъжд измиваха умората от дългата зима. През облаците се прокрадваше топлото слънце. То бе нарисувало многоцветна дъга в небето. Червеното лале в градината жадно пиеше от животворния дъжд. Лястовичката се бе скрила под стряхата в гнездото си и наблюдаваше с интерес слу ...

- О, Боби, винаги се държиш така!
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...

Ламбада си танцуваме на плажа.
Във вихъра на танца сме понесени.
Бъркам стъпките, какво да кажа –
от музиката, явно, сме отнесени.
Страстта кипи във нас, а не вълните ...

Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...

- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-пр ...

С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...

Мъртвило, сгур, ръждив кофар
и тишина, простряна на простора.
Ни спомен за дъга, жита и хора,
а църквичката – без олтар.
Но кой да жали и тъжи – ...

Фил, фоб накрай е фанатик.
С култ без личност е командир.
Задруга е не колектив.
Морал е озаптен инстинкт.

Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...

Във твоя свят блестиш
ти малка тайна и мечта.
Във твоя свят грешиш,
а аз отново съм сама.
Мираж е любовта, ...

и
за любовта
се щастието бракосъчета

Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...