Събери си парчетата, щастие,
и раздай ги на всички с любов!
Нека стихне плачът на нещастните!
Да възкръсне животът суров!
Нека цъфнат сред мрака съзвездия! ...

Групата се приближаваше бавно към портата на селото, която бе от тежко дърво и стомана. Най-отпред вървеше Толбърн, който беше прегърнал стройната си дъщеря през рамото и махаше на стражите по кулите.
- Добър вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни, Тамида! – каза весело пазач ...

Аз не зная да обичам,
цветовете да редя,
в любовта да те откривам
и звездите да следя.
В нощите красиви, сини ...

Приятелството в интернетната клоака
загубило е смисъла и същността -
Измерва се под публикация с два знака
и е дотам! А всъщност то не е това!
Не е потупване по рамото небрежно ...

В полусенки притихва старата гара.
Глухият тътен на влака кънти.
В сивота цветовете сякаш замрели,
а някой някого чака… Нали!
Старица съсухрена махва за сбогом. ...

Ще счупя този мрак със трясък,
с ножове ще разрежа тежестта му...
Парчетата ще хвърля с ярост -
да чуя в най дълбокото как падат.
С годините зазидани мълчания ...

Искам да хапна сладолед с вкус на дъвка.
Да си избера най-шарения балон.
Да намеря най-плоското камъче за жабки в езеро.
Да поиграя федербал, да порисувам, да наредя един пъзел.
Да се разходя по брега на езерото, да покарам водно колело, ...

"Не искам да си свалям розовите очила и рокерското яке! Те поддържат илюзиите ми все още живи. Какво съм аз без тях!?" - мислеше си Той -" Но всъщност никой не знае какво е той самият! Да, всеки има представа за себе, как ще постъпи при определени обстоятелства, но когато камбаната започне да бие, р ...

Адът
Нужен ли ада за човека - да.
В клетката на невъзможност се намираш.
Изхода търсиш интензивно.
Водите на живота в русла нови потичат. ...

Резултатите от зрелостните изпити всяка година нарастват катастрофически нагоре…
хххх
Казано в нормално състояние.
Камала Харис, вицепрезидентка на Байдън: „Днес е за нас днес. Вчера беше за нас днес, но вчера. А утре ще стане за нас днес, но утре. Така че, преживейте днешното днес така, че идващото ...

Минавам си по позната улица. И изведнъж забелязвам нещо. Което е поне от двадесет години така, ама нали все забързани, все умислени…
Голяма кооперация, ребром към улицата. Зад нея в същата позиция е друга. Между тях има тридесет – четиридесет метра пространство, залято с асфалт.
И бариера, която пре ...

Стеснява се светът на всяка крачка
и пътят става труден, тъмен, тих.
Зад мен вини и болки се провлачват,
обиди, дето тъй и не простих.
Това е само моята пътека – ...

ОСМА ПЕСЕН
Дъждът ще завали и утринта
макар безслънчева ще е полезна.
Ще напои небесната вода
земята със живителност чудесна. ...

Рошава глава гребен не трябва и...
На глупав човек грешки не казвай ти...
На умния акъл не давай...
На слепия вяра не давай.
Не съди ако не искаш тебе да съдят. ...

Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...

Видял божествената красота,
аз няма да умра неверник.
Знам - хор на ангели е любовта,
изтрил докрай света на скверното.
Успях душата си да съхраня ...

Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.
Капела съм му купила, но той ...

Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее, ...

Изправена си. Срещу мен. Така ли?
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина. ...

Есе по “Старецът и морето” или моят нов съвременен герой
Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,
че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се
от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, къд ...

Навън валеше. Влязох в някакво мрачно заведение. Беше полупразно. В ъгъла дремеше пияница, а на бара възрастен мъж се взираше в чаша пълна с мътна, зелена течност. Седнах до него.
Нямаше барман. Само няколко полупразни бутилки и една прокъсана кърпа.
- Тук на самообслужване ли е?
Старецът, дори не с ...

Ритмично почукване извади баба Илина от прегръдката на съня. „Чук, чук, чук“ и после отново. Сив гълъб кълвеше трохичките, които бяха останали на прозореца. Баба Илина отвори очи и се взря в белия таван. Слънчевите лъчи се процеждаха през дантелените пердета на прозореца и рисуваха чудни златни карт ...

Подмладеният град се усмихна
след ежедневни дъждове.
И зрелостниците притихнали
усещат как Животът ги зове.
Дали ще си платят за всяка радост, ...

***
"Пътят е лек. Не
хвърляйте канари пред
себе си!..." Амин!...
*** ...

Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...

Искам да споделя един момент,
да споделя едно преживяване,
да споделя една въздишка,
нещо красиво, нещо прекрасно,
нещо което ме накара да мисля за теб, ...

Music Copyright © 2022 Simeon Penchev
Author and Performer: Simeon Penchev
Music Arrangement: Dimitar Velichkov
This channel and I do not claim any right over any of the free video clips partially used in this video.
SEA SOUNDS ...

Последната си риза съблякох,
да те наметна, че зъзнеше.
И не, не очаквах отплата,
видях те, че бързаше.
Внезапно се блъсна в сърцето ми, ...

Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...

сърцето ми кърви но
сипи ми чаша вино
да пиеме на екс
животът си върви но
не всичко е невинно ...

От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...

Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...

Грен отвори очи и първото нещо, което видя, беше ужасеното лице на жената над него, която все още го разтърсваше яростно, за да се събуди. Тя имаше красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи, насълзени сини очи, които издаваха огромен страх и паника. Мъжът огледа къде се намира, дезориен ...