Тук поства не едно перо,
без чийто небосвод не мога.
Чрез дара, даден ни от Бога,
светът е място по-добро.
За публиката – верен брод ...

Необичайно запознанство
Тя сви по тиха и тъмна улица, която беше прекият път към дома ѝ. Тогава не мислеше, че е доста късно и може да е опасно. Искаше колкото може по-бързо да се прибере. Връщаше се от едно тържество с колеги в ресторант.
Много късно усети леките му почти котешки стъпки. Той сграбч ...

Фантазиите нямат час и дата.
Те влизат бурно в нечия глава
и много често, яростно се мятат
да окоупират всичките места.
Те, често като пламък са горещи. ...

Дали усмивката е истинска?
Дали са думите ти искрени?
Дали обичаш вярно?
Дали ме виждаш цялата?
Дали разбираш времето? ...

Руссия подготвя на 27-ми този месец референдуми за присъединяването на Луганск и Донецк към нея. На пръв поглед всичко е просто и ясно. Двете области стават част от Русия и всеки опит за агресия срещу тях ще бъде третиран като агресия срещу Русия. Това ще позволи на Путин да удря противника с всевъз ...

Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...

Когато правим нещо за някого, това е наш избор и не бива да очакваме нищо в замяна. Още по-малко би трябвало да напомняме на човека какво сме направили за него. Това само би обезсмислило нашето дело в очите на получателя. Никой не обича да се чувства длъжник. Особено за дарове.....
Имаше и такива мо ...

Усмивки, но не фалшиви!
Че животът е прекрасен- да, така е!
А и здрав ли си - ти си и щастлив!
Но има нещо- то като подправка е
от нея ставаш- екземпляр красив! ...

На ръба на тази въздишка, с която
аз изпращам своето циганско лято,
се поклаща сякаш небрежно овесен
един нежен копнеж по пъстрата есен.
Докато чакам лятото да се върне, ...

Дайте ни свобода, въздух, лъчи,
докога други съдбата ни ще решават,
докога народът наш ще мълчи,
вместо да се бори и да побеждава!?
Кога вместо чуждия интерес, ...

Сребристи мъгли запълзяват,
секват на лятото песента,
плажът с брега опустяват,
там разполага се еснта.
Останало само, море, ...

Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...

Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра ...

/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/
На хълм висок, в точката най-горе,
камък бял източил е снага –
древен страж, пазител неуморен
на селище със корен в древността. ...

Виждам много лица,
покрити с маската на страха.
И питам се…
Къде са истинските хора?
Има ли още чисти, като роса ...

Дните ми
Толкоз лято и слънце съм събрала
за дните си напред заеесенени,
очистих от живота си страхове и плява -
остана мир, смирение и път да преминавам! ...

Захвърлените спомени се връщат,
понякога наяве и насън,
самотни, грешни и безпътни,
отварят си вратата с гръм.
Отчаяно се мъча да зазидам, ...

ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър. ...

Отлитат птиците на юг,
щастлив духът ми литва с тях,
полита с тях и моят смях
и ...
само аз оставам тук ...

Не ме разплакват паднали листа,
нито здрачът ме разчувства.
Не принадлежа на есента,
нито на някой друг сезон.
Само на копнеж замлъкнал. ...

Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...

Студено стана нашето море,
но в Гърция на плажа беше топло.
Качих се на откритото Порше,
и хукнах на море в Александропол.
По пътя взех две гаджета на стоп: ...

/реален щрих от света ни/
- Ма си една кисЕлица… - рече веднъж майка й, когато за не знам кой си път я викаше за обяд, а злоядата щерка на инат седна в локвата с вода и напук започна да си прави кюфтета от кал, вкусно похапвайки ги…
КисЕлица в техния край викаха на диво дръвче, даващо някакви ситни, ...

Обичам те, когато листопадаш,
такава дъхава и многодъждна,
когато ти водата на морето даваш
един път весела - друг път тъжна.
Ти за мен си лятната градина, ...

Желая ти само любов
и миг тъга не преживявай.
Щом за мен не бе готов,
на друга обич сега се наслаждавай.
Пази я, грижи се и почитай, ...

Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини, ...

Кестените плачат пожълтели,
есента се спуска над града.
Ветровете гонят полудели
облаците в сини небеса.
Цветовете колко са красиви! ...

Поетът има си герой-
лирически се казва той.
Чрез него той Ви забавлява
заради някаква си слава.
Героят, готин или лош, ...

Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...

Кое е независимо, бе хора?
Животът е зависим от пари,
от клюките зависи буля Дора,
а Жельо от пиячка до зори.
Всички са зависими от нещо. ...

Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...

„Колко са, мамо,
звездите по брой?“ - „Чеде,
както мечтите!“

За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...

Четвърта картина
Знакова среща.
Когато се насити и на това вълнуващо предизвикателство в живота си, фотьойлът успя някак си да се откачи от върха на кулата и отново да потегли на път. Не след дълго вече летеше над пирамидите край Гиза. „ Ех - помисли си той – така и така вече дъното ми е пробито, за ...

Нектар от ферментирало кокиче
под първите лъчи на пролеттта ,
събужда в тебе думите : " Обичаш
и някой друг до тебе на света!
А щом нектарът стане на вермут ...