Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите
и пред теб мълчаливо да сведем глава!
Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!
Осъзнаваме колко голям дар е животът,
едва когато върху близките си хвърляме пръстта... ...

Предупредиха го да стои далеч от нея. Убеждаваха го, че дори мисълта за самодивата е опасна. Разказваха му страшни случки, а той слушаше безизразно. Продължи да упорства, сякаш съзнанието му беше помръкнало. Магия ли беше или неговият инат му изигра лоша шега, никой не разбра. Но когато тя изчезна в ...

Отново е вечер,задушна,немечтана,свадлива,безпространствено суха,удря в гърдите,свива очите за кратко макар, за да остане до сутринта,когато мечтата идва и криле от нежна душевност се рее в косите на вятъра..
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...

СЪЛЗА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... понякога си плача без причина,
дори самият аз не знам защо –
като изляза в Морската градина,
треперя като есенно листо. ...

Стоеше изправена на каменист, обрасъл с лишеи хълм. Пред нея се разкриваше тиха и спокойна Драконовата долина. Гледаше как птиците кръжат бавно на ята. Явно хищникът спеше. Беше горещ следобед и слънцето препичаше. А тя трябваше да го убие. За това й бяха платили. Останалата част от жълтиците щеше д ...

Отново се намирам в едновременно ледения, горещия, мокрия и миришещ на прясна почва тесен коридор без начало и вероятно без край. Чувствам се сякаш кръвта ми ври и кипи отвътре, но кожата ми е ледено студена, струйки пот избиват по цялото ми тяло, а противно на всичко усещам успокояващия аромат на з ...

На моя скъп приятел – Владислав Недялков
Каквото и да стане ще съм с теб,
Приятелю най-скъп – Поете!
Компас изгубих в този свят свиреп,
но нашето приятелство ще свети. ...

Помни, че дори в най-дълбоката зима, лятото винаги ти се усмихва отвъд хоризонта. Дай му време, за да си сложи синята риза и да тръгне към теб. Пътят е дълъг. Морета, океани и едно дълбоко сърце за прекосяване, премръзнало от студа. Излез навън. Порадвай се на голите дървета, сухите храсти. Целуни п ...

Някои ѝ казват откачѐна, ,
с пръст на чѐло, тайно, зад гърба.
Други пък – принцесата надменна,
трети пък – брантѝя* по съдба.
Даже птиците летят по двойки, ...

Вървя по препълнените улици на този град, който дори не ме впечатлява. Хората са спокойно съботнопротяжни в своята походка. Поовехтелите сгради ме връщат в спомени от несъвсем далечно ни минало. Погледът ми често се взира в олющените фасади и недобре поддържаните постройки, които са в прилика с наши ...

Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...

ЛЮБОВНА МОЛИТВА
... в душата ми нахълта кучи студ, когато ти от мене си замина,
във Варна обявиха ме за луд, крещях след теб във Морската градина,
пустинник, коленичил пред мираж в делири и във тременси несвестни,
в тръстиките на Северния плаж за теб изплаках светлите си песни, ...

За скитника понякога се сещай.
Без твоя взор е страшно беден той.
Към ъгъла на тъжният покой,
когато имаш време пак поглеждай.
Към ъгъла на тъжният покой, ...

В мълчанието на нощта се раждат
видения и образи, и цветове.
Във утрото красиво те изчезват,
остават скрити само в моето сърце.
Вълшебството на чудните нюанси ...

Ирина живееше в малка къща в края на селото. Отдавна се бе пенсионирала и колкото можеше се грижеше за своя дом, който остаряваше заедно с нея. Останала сама, тя гледаше да не остава без работа. Постоянно бе в движение и вършеше нещо. Ставаше рано сутрин. Слагаше чайник на печката, която палеше и пу ...

/сериен хорър/
Д и л а ф а г р а б н а х,
тя с върл ритник
е к р а н а
с ч у п и ...

Къде си пленен?
Не идвай в ден.
Ела в мрака.
Нека тишина ни оглуши
Тогава, ...

Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...

Стълба от грехове нагоре към светлината
На дядо Иван когото така и не опознах. И вдъхновено от романа „Хамово семе” на Й. Атанасов
Луната е увиснала като коледна играчка в зимното небе. Сиви, намръщени облаци са скрили звездите. Селцето спи. Не се чуват никакви звуци. Само от комините се издигат син ...

Шепот от пепелта
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Ис ...

Пролетна рапсодия*
* Рапсодия, от гръцки: rhápto - съставям и odé – песен. Музикална творба в една част. Епизодична, но и цялостна. Свободна структура. Много настроения и тоналности. Пъстро. Спонтанно вдъхновение. Почти като импровизация.
Пролетта е безвремие, сякаш е дошъл края на всички студове и ...

Силен си не когато мачкаш, а когато помагаш.
Богат си не когато имаш, а когато даваш.
Израстваш не когато гледаш "отгоре", а когато можеш да приклекнеш.
Въпросът не е в имането или в нямането.
Понякога имаме толкова много, но сме се насочили към нямането и там наистина няма нищо. ...

Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час по час.
И все по-широко отварят се тъмните бездни.
тъжна песен пее се тихо на глас ...

Добро поле, поле на вечната мъка.
Поле страдно, символ на тежка разлъка
При теб, там в планината кости белеят.
Сред скали и долове - мъртви линеят.
Без гроб, без плач, без мъчна мелодия ...

Не идваш вече...и колко си далече!
Нима не сещаш топлината
на сърцето ми,което свикна
да се радва пак на свободата ?-
Че теб те има,че тебе мога да обикна, ...

Живеем в неспокойно време. Светът се намира в постоянни вълнения, протести и недоволство. Ние напоследък – също. Едно от последните изследвания на European Social Survey (ЕSS), сред 43 хил. души за ценностите на европейците от 21 европейски държави показва, че българите са "най-киселата", най-недово ...

Българйо, от теб какво остана?
Една недоизкупена земя!
Една недоокрадена държава,
а всъщност недостигната мечта.
Ограбваха те свои или чужди. ...

Птицата летеж сънува.
Земята жадна е.
Слънце без билет пътува
на лодка във безкрая син
от небеса грамадни. ...

Нагарча времето - от спомени нагарча...
От призрака на красотата,
останала завинаги встрани.
От светлото око на необята,
което всеки тромав миг скверни. ...

1 ЛЕВ ЗА ПОЕТА
... самораслече в гората, кацнало на трън – щурче,
снощи – гледам във „Zaplata”, търсят опитно момче,
почвам одма! – след беседа, здравен статус, стаж, CV,
чистя, гладя, готвя, гледам, пей сърце и с'est la vie! – ...

Нямах никакви чувства към зимата,
сняг и студ, вой на вятър провлачен.
Не усещах промените в климата
покрай списъка с дневни задачи.
И не виждах игрите на времето, ...

Далеч си вече от мен и сърцето ми го боли, но ти обещавам, че някой ден ще се срещнем отново.
Ухаеше ми на лято, но на лятото с теб трепетно утро, горещ следобеден полъх, мирише ми на теб, на море на океани.
Сълзите ми текат по страните, не знам къде си не знам какво ти е в сърцето, дали някой е зае ...

Черен път...вещае бъдеще странно
Тъмен път със дупки и тръни осеян
и скитащи хора в тъмата вървят
мъченици,безродни души на смъртта.
Родени със болка за радост една ...

4. Изгубени в превода
Не знам какво си мислят мъжете, когато стигнат до секс с една жена. Може би смятат, че всяка една от нас се ражда с умението и желанието да бъде ошлайфана подчинена в поредната BDSM история и че си умира да я шибат, удрят, стискат най-чувствителните части от тялото ѝ, причинява ...

***
През целия живот
умът води човека.
Плаща си скъпо!...
*** ...

Пълно е с малодушие около нас,
всеки мисли само как да оцелее,
затуй народът ни е с такава участ -
да пропада, да отслабва, да линее!
И все сме - хитрата сврака с двата крака - ...