> Разби ми ти сърцето,душата ми кърви
> рани ме както никой друг преди.
> "Обичам те" повтаряше ми тайно,
> но в погледа ти имаше нещо коварно!
> Защо постъпи ти така, защо,кажи? ...

Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих, ...

ОПРАВДАНИЕ Ще бъда безразлично добра, когато с пръста си нахален, ме сочи завистливата ръка, незнаейки, че пътят ми е жален. Достойна е житейската борба, нанизала търпенията нежно, и плавайки по тихата вода, развявах миловидности прилежно. В духа на всеотдайностна любов, се реех във съпружеска тонал ...

Каза ми да си тръгна, каза го без причина.
Ти искаше да го направя и аз те послушах.
Отидох си. Минаха дни и месеци. Безкрайно дълги за мен.
Те минаваха, но аз не забравях твойте очи.
Не заравях как нежно ме гледаше с тях. ...

Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна ...

Ноща покрива с черен плащ земята
и само тук - таме просветваха звезди.
Не виждаше се даже и луната,
в полето вълци виеха сами.
Сгъстяват мрака облаци дъждовни, ...

Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това? ...

Знаеш ли колко боли, от неизмеримото разстояние и сърцето по малко кърви, с фалшива усмивка и наивно оправдание. Знаеш ли безкраен е океана и ти си там зад безкрайноста. Как в прегрътките ти да остана, като твърде много е за мене вечноста. Липсваш ми и дългите ни нощи също. Как животът ти различен е ...

Умиращи звезди гледат те безмълвно.
Тиха нощ превръща всичко в сън.
Болката безкрайна убива всичко вън.
Магията позната разсейва своята мъгла.
Тишина… ...

Тя бе щура и дива, с ум ироничен,
не бе срещал такава странна жена,
беше лед, кехлибар, с лица най-различни,
неподправена, цветна природна дъга.
Връхлетя във живота му, преобърна го, ...

Изповед
Пред нея със свещта стоя,
някъде далеч замислена.
Поглед вперила във нищото,
мечтая пак да стане чудо. ...

В красива и тиха нощ една влюбена двойка седи,
а пълната луна огрява нежно влюбените им лица!
Красиви думи си говорят -на нищо те нямат равни.
„Обичам те”-мълвят и любовта е в техните сърца.
Любовта е чувство, несравнимо с нищо на света! ...

Проволочками Настя в дырочке крутит, гвоздичками, шпыльками. Не поддается.
Поздно в октябре рассветает. Темно в церкви, потому как окна замурованы. Только полосочка света по полу. Ето лучик через пролом в крыше забрался. Ето полдень.
Поняла Настя, что долго с сейфом уже работает, но не открыть его. ...

Ще те чакам, любов, ще те чакам.
Ти ще дойдеш, макар и за миг,
светлина ще изгрее след мрака
и ще шепне най-святия стих.
Ще те чакам, любов, ще те чакам ...

Любимия ме изоставя!
Любима съм и изоставям!
Един ме иска! Друг ме мрази!
А, трети с нещо впечатлявам.
От мъка и печал загивам, ...

Ти ще дойдеш с първия лъч от сребро,
обграден от сияние бяло
и одежда тъкана от лунно платно,
ще се плъзга по твоето тяло.
Ти ще дойдеш на пръсти - ефирен и лек, ...

Камбанен звън и януарски мраз,
снежинка малка сля се със сълзите.
Сърцето ми ридаеше без глас,
кристални капки ронеха очите.
Денят сумрачен - черна нощ смени. ...

Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?
Във времето сърцето предусещаше, ...

Любовта е слънцето и поезията на живота
Любовта е най-прекрасното чувство,което може да изпита човек през живота си.Тя е нещо,което трудно може да бъде описано.Можеш да я почувстваш.Любовта означава да имаш небето и да желаеш само една звезда.Да имаш морето и да искаш само капка вода.Да имаш целия с ...

Не ми се пише за любов,
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.
Не ми се говори за сърцето, ...

Извинявай, съжалявам...
Това са безсмислени слова.
Извинения неискрени и лицемерни,
понякога искрени, но все така безсмислени
не са ми нужни ...

С ледена целувка във нощта,
смърта душата ми обзема.
И черно цвете съм сега,
в царството на мрака.
Там черни пеперуди кръжат във нощта, ...

И морето плаче...
за изхвърлените камъни по брега,
то също има чувства,знай,
но сълзите сливат се с всичката вода.
И морето плаче... ...

Защо остави ме сама,
в къща с восъчни лица.
Души загробени във сенки,
на ангели безверни.
В клетка от заплетени мечти ...

Кралицата на мрака ме приканва,
вика ме във своя храм,
там няма болка и стадание,
там има само силен плам.
Ела със мен във лабиринта ...

Приятелю далечен, привет от мен сега!
Ти върна ме с години! Сърцето разтуптя,
и оживи във мене, градчето със цветя,
където аз отраснах и помня до сега!
Ти върна ми Балкана, потънал в колорит, ...