Какво - нима всичко свърши,
нима краят ще бъде такъв?
От този край няма по-страшен
- безславно чувствата да умрат...
Нима нищо няма да се случи? ...

Дали да надам вик до небесата?
Дали да изплача порой от сълизи?
Дали да обременя душата
и да я оставя в отчаяние да пълзи?
Дали безнадеждна да искам и моля? ...

Нарекох те Любов, да бъдеш истинска!
В кръвта ми вечно да си жива,
във вените ми да препускаш...дива,
да ме опива... буйната ти сила!
В градината ти, розата червена, ...

Тъгува луната самотна и бледа -
няма другар тя във нощта.
Само звездите студени проблясват.
Студени и горди, но в тишина...

Поддържаш
връзки
с много други,
но аз
не ги познавам, ...

Някога заровена на скрито
Една изтрадала Мечта
Се връща тук от дните
в които е живяла с Любовта
И сълзи парещи очите ...

Аз някога съм имала баща
Който с обич ме целувал
Държал е мъничката ми ръка
до мене вечер щом заспивал
И с колко гордост се е радвал ...

Поне за "Сбогом" дай ръка
С усмивка да се разделим
Разделя ни една жена
Вината нека поделим
Не мога и не искам да те съдя ...

Остави ме без думи, как да ти кажа сега, какво мисля или с какво не съм съгласен, ти не ми оставяш избор, просто трябва да се примиря!!! Да съм послушен и смирен, нима друго ми остава?! Обичам те от все сърце, поне това за тебе ще направя!!!

Мечтите ми се сринаха,
като кула в пясъка.
Високо в планината закътах,
моите най-съкровени блянове!
И сама-тръгнах, ...

Отивам си!
И може би завинаги...
Сред мъртви есенни листа...
крачим мъдро,
умно се усмихваме на стари, ...

Защо ме боли толкоз силно, боли ме право в сърцето. Не е болка да кажеш ще мине, а е болка коварна проклета. Сякаш бездна в душата ми зее, издълбана, корава, зъбата. Не е бездна, повярвай по-зле е, сякаш някой пленил е душата. Как живея така и защо? Да ти кажа направо - не зная, но не зная аз толкоз ...

Аз ли греша,
че оставям мъката да ме превземе?
Да,аз крещя,
когато болката в мене стене
по твоя вина? ...

Очаквам неочакваното
от моята съдба,
но пак изненздана оставам,
от обстоятелствата в живота....
Бързам и се лутам- ...

На баба Марийка и дядо Йордан
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...

попитах сърцето си-
дали си ти мъжът на живота ми
дали си тоя дето е все във мечтите ми
и ще бъдеш ли с мен до края на дните ми.
попитах сърцето си-а то мълчи и не казва ...

Разтварям шепи да приема есента
от много слънце и от нежност натежала.
Преви лозата сладък плод налят,
в душата ми разцъфна цвете бяло...
Напук на всичките сълзи, ...

Да си направиш... амулети
Махаш излишното от гранитния блок
и ето ти скулптура – прекрасна и лека.
Колко е просто. Така и поета -
избира си думи, оплита ги в плитка, ...

Момичето с морските очи
(разказ)
Отражението на лицето й във водата беше бляскаво, ослепително. Косите й биваха развявани от нестихващия игрив летен вятър, който се занимаваше с това, да се провира между дърветата и храстите ...

Пилешка история
(приказка за възрастни)
Имаше едно време едно дребно и невинно същество, което се наричаше лястовичка. Така поне й викаше старата бабичка, която най-редовно хвърляше житени зрънца на милите птиченца – задето ...

По улиците сама ще тръгна
и ще КРЕЩЯ „Мразя те",
сърцето си на всички ще покажа,
да видят как го нарани!
На лицето си маска ще поставя, ...

страхуваш се да не бъдеш наранена
страхуваш се от ръката студена
страхуваш се от поглед като камък
страхуваш се от ледения замък
не се страхувай, любовта е красива ...

Костенурката
Бавно ходи баба костенурка,
щото носи на гърба къщурка.
Тя във къщи никой не приема,
че е много, много изморена. ...

Архангел Михаил седеше сам на маса, в лятната градина на малък хотел. В човешки вид и бели дрехи, той бе отдаден на хубава книга и чаша ябълков сок. Градината беше почти празна – само няколко заети маси, като най-голяма беше компанията на съседната до него. Тя се състоеше от трима млади мъже и две о ...

Песента на сърцето
"Тежко, тежко, вино дайте!" –
казал някога поетът.
Чуйте всички и узнайте:
Тя открадна ми сърцето! ...

Вървеше той самотен в мрака
и питаше: - Къде сгреших?
Поспря се, мъничко почака
и пак пое по пътя, тих.
А спомените в него се разхождат, ...

Безоблачно мълчание
тече във вените на тъгата,
а старото изстрадано познание
се усмихва в нозете на съдбата.
И когато сутрин прогледна, ...

От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.
От балкона ми се виждаха улиците ...

Обичам те,
спри и ме погледни!
Виж ме,
защото това са последните ми дни!
Лежа и вехна, ...

Белонога,на пръсти стъпва утринта,
разрошила перчема на лехите цветни,
прокарала ръце по росните чела,
с усмивка поздравява ги.Суетни,
колоритни,със засмени личица, ...

Животът, казват, свършвал със смърт.
Нямало никакво друго решение.
От край-време така е устроен светът-
факт, неподлежащ на съмнение.
Денят, казват също така, умирал с нощта. ...

След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му . ...