Пак дъжд, пак – локва.
Пие куче бездомно.
Аз пак съм с рокля.
Уж семпла и скромна –
с връзки, къса, без пръски, ...

И тая сутрин станах, но трудно. Никога не ми се става, особено ако сънят е бил хубав. Не помня да ми се е ставало сутрин. Но не помня и да ми се е лягало вечер.
Приказката, че денят си личи по сутринта, да знаете не се отнася за времето. За друго става въпрос.
Аз още като се събудя и знам какъв ще м ...

Тъй леко спекулата
процъфтява,
всеки миг на
черни новини.
По-скъпо хляба ...

На Пепи
Както ходех снощи в мрака
на съседната гора,
срещнах кака дългокрака
с къса, дънкова пола. ...

На 30 август тази година, по покана на водещата предаването "Нощен Хоризонт" по БНР - г-жа Мая Данчева, една изключително фина, изискана и културна дама, бях заедно с г-жа Росица Копукова - много силна българска поетеса, гост на БНР. Това е второто ми гостуване в Националното радио в малките часове. ...

Само, само ти една
можеш в мен да разбереш
тази вечна самота,
този шеметен копнеж.
Пак в прозрачните стъкла ...

Вървя в пустинята от хора
и мисли се лепят по мен,
мълчание от думи ме преследа,
а аз потъвам в тях смирен.
Пропъждам ги с ръка, не спират ...

Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...

В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...

Колкото и да казвам,че те мразя,
все още в дълбините на сърцето си те пазя,
огънят на омразата лудо в мен гори,
и ме изпепелява без капка жал дори.
А може би това не е ненавист, ...

Какво е Егото, лошо ли е или добро? Някои казват лошо е – не дава на любовта и безкористието да се изявят, други казват Добро е – дава възможност да се придобият повече блага от живота. Но трябва да се има пред вид, че Любовта, безкористието и благата, или богатството, не са Абсолют, - те не трябва ...

След малко, когато и последната къща остана зад тях, пътят се нагъна и заприлича на кардиограма. Кобилата пореше тъмницата, сякаш прокарваше електричество по нея, като ту се издигаше, ту тъкмо изкатерила възвишението, гръбнакът ѝ се накланяше и слизаше тежка по склона. Мускулестите крака се набираха ...

И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...

Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...

Седим с приятеля ми на стъпалата пред езерото и си пием биричка. За удоволствие четем един литературен сайт.
Чудна работа, тоя човек има непреодолимото желание да създаде космичен вакуум в бутилката.
Гледам, вторачил се в лаптопа и чете без да пророни дума.
- Толкова ли е интересен разказът?
Взе сле ...

Нетрадиционна трудова ориентация – политик…
хххх
Заваля дъжд и тя се обезспокои. Мъжът й е навън. Да, ще намери подслон нейде… В коя ли кръчма?
хххх
Искаш ли да разбереш коя държава чия колония е? Виж кой й дава пари и оръжие… ...

Момче голямо станах вече.
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная, ...

Животът като вятър разпилява листата на земята, играещи роля на картите ти в ръката.
Сега шарения разпръсва се в небесата.
С чувство обзалагал си се до вчера как ще протекат нещата.
Изведнъж откриваш мястото си в играта.
И ако в мъглата ти все още си погълнат от идеята, загнездила ти се в главата; ...

Може и да ти звучи нахално,
във реалността ни прозаична,
аз не мога все да съм нормална
и да се държа докрай прилично.
Дяволите в моето съзнание ...

Душата под нокът крепи се с надежда,
щом съдбата вещае край и метежност.
Животът роден е от обич и искрена нежност,
и в морала човешки е най-ценната ценност.
"Какво е животът?" се питаме. ...

Още малко съм дете,
но така ми се чете.
Татко вестника прелиства,
знае и да се подписва.
Мама е с готварска книга, ...

Ти ли си, моя Любов
Тази усмивка щастлива.
Облакът, изгревът нов.
Бисерна капка красива.
Длани събрали лъчи. ...

Какви са на щурчетата очите,
когато вечер свирят на света?
Дали не са по-ярки от звездите,
блестящи от неземна свобода?
Дали не са поръсени с магия, ...

Вечеря привидно невинна,
с приятел храна споделена.
Наздравици с чаши за вино
редуват с усмивки напевни.
Отдавна се знаете двама, ...

Аз търсих талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати, ...

Поет за да добие слава,
използва, както подобава,
на своите предци словата,
щом има нещо във главата.
Умът му щом е обигран ...

В кутийката с вълшебните неща
ще скрия любовта към теб.
Там има чиста детска суета -
и строфите на много млад поет,
и шарено, от сойките, перце, ...

Лежеше болна.
Ангелът прибра крило.
Видя тавана.
https://www.youtube.com/watch?v=2vjPBrBU-TM

Стихва бурята, със теб сме двама,
плискат ни вълните със любов.
Аз съм твоята любима дама,
ти си моят вечен благослов.
Обожавам времето след буря, ...

-18-
Вагината и Ануса спорели
за мястото помежду им...,
когато появил се Пенисът и сложил точка на спора им!
"Успокойте .. Топките и ме чуйте! ...

Светулки златни, пъстри пеперуди,
а там, далече, песен на щурче
узрели джанки, натежали круши
от сочни едри плодове.
Поля от щъркелите побелели, ...

Няма болест, от която да умираш,
ако не носиш в себе си смъртта.
В напуканата глина
поръсен е живот
и набраздени са от миналото ...

Вдъхновението е в теб самия...
не го търси навън...ето мисълта
полита и трепти белият лист
и попива мастилото...!
Мисълта полита и достига ...

Аз твоя съм, единствено в съня ти...
Единствено в съня ми ти си с мен...
И вмъквам се чрез него във ума ти,
където той за мъничко остава в моя плен...
Сънят за мен е свят безбрежен, ...

Желая те с безумството на нощите,
които съм прекарала сама
с безплътната отчаяност на устните,
които са се впивали във мен насън
с безпътието на очите, ...

Родно село, приказно и свято,
нося те в сърцето като в храм.
Ти за мен си синьо топло лято
и нестихващ спомен - океан.
Ти си с дъх и ромон на капчука, ...