Където един огромен атол обединявал някога десетина острова, върху всеки от които живеели различни племена.
На островите имало всичко – вода, палми, плодове, зеленчуци. Всичко! И това всичко – безплатно. Само се домъкни до градината и яж – на корем…
Е, вярно – едно нещо било дефицитно. Прасетата. Ма ...

Нисш или висш ли функционер -
дребен, едър корупционер.
Некачествени чиновници -
най-качествени виновници.

Господи, толкова много ли искам?
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон. ...

Сякаш бе вчера, а то бе преди
двайсет и шест навъртяни години.
Много очакван, ти се роди.
Малко човече, но горд бях, че син е.
Спомени много клокочат във мен. ...

Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...

Мисля, че вместо да се чудим как да се натягаме на украинците, е крайно време да издигнем в София, на най-централно място, голям паметник на великия монголски завоевател Тамерлан. Защото Тамерлан е пленил и поставил турския султан Баязид - българският поробител, в желязна клетка /станала известна ка ...

"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...

Преди няколко години, ние българите открихме паметник на американския летец в София. Това е чудовищно, защото именно американските летци по време на втората световна война са бомбардирали без жал и угризения София и други градове на родината ни. Затова следва да изпитваме ненавист към американските ...

Понякога се чувствам аз самотен
и болката на пръсти я броя.
Душата ми изгубено е коте,
а мислите – преливаща тъга.
Понякога жестоко се отчайвам, ...

Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...

Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...

Летях преди, но някой ми отне
размахът на мечтите подивели.
Сега стърча на двете си нозе
или лежа във своите постели...
Не само с мен това е битие. ...

Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. ...

И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...

- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...

Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам ...

На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...

Целунаха се нежно във нощта
очите ни така различни,
прегърнаха се страстно в самота,
забравили за чувствата предишни.
Изгряла беше пълната луна ...

Има мъже с харизма и съществуване като на диво животно. Хищник по природа, ловец и преследвач, с инстинкт за оцеляване, който излъчва благородство – отнася със себе си точно толкова, колкото му е достатъчно за деня. Нито повече, нито по-малко.
Сам решава кога да присъства в живота ти, кога да се отт ...

Денят ще е отсъствие на скука,
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето, ...

5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...

Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...

Разказът е по действителен случай.
Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.
Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ...

Все още лято - трети септември 1993 година, петък. Рая се върна по-рано от работа - към 20.30 часа. Тя беше бизнес дама и работното й време беше денонощно. Работата й беше много, нямаше зад гърба си никого - нито партньор, нито партия. Тя вярваше в себе си, в съдбата си и най-вече в Бог, но в никакъ ...

Разказът е истинската житейска история на мой роднина
Не било много отдавна. Но хората имали други обичаи, нрави и традиции. Семейството било на почит, нравите - строги, а традициите се спазвали безпрекословно. Тачело се богатството и всеки се стремял да го постигне, както може. Момата не можело да ...

- Хайде, Снежи, побързай, ще ти изстине закуската и ще закъснееш за училище!- майка ми се провикна от кухнята, както правеше всяка сутрин.
Трудно заспивам и трудно се събуждам. Такава съм от малка. А в онази сутрин вече не бях толкова малка и се предполагаше, че събуждането ми ще е по- бодро от обич ...

Ако във Франция и Великобритания открият нефт, САЩ мигновено ще се заемат с демократизацията им и ще поставят въпроса за спазването на човешките права там…
хххх
Той никога не пожела жена – дядо му го беше научил, че не бива да правиш другиму това, което не искаш на теб да направят…
хххх
Ставаше ужас ...

На моята внучка
Днес е пети юли!
Хей, Слънце, чу ли?
Издигай се бързо в небето
и огрей града в полето! ...