СПОКОЙНА СЪМ
Спокойна съм!
До болка и до сълзи
усещам всичко покрай мен,
а искам да заплача ...

Червена роза.
Листенце падна от цвета красив.
Красив?
Бил е нявга,преди време.
Вече сухо и сбръчкано, ...

Да си изплакал цяло езеро,
в знак на своята ТЪГА.
Породена само и единствено,
от душевната ти САМОТА.
Да чувстваш любовта ...

Усещам празнота,
отронвам мъничка сълза,
а после още една...
Пълзят по моето лице,
както тъгата в това сърце. ...

Родена в цвят на момина сълза,
отгледана сред дивите иглики,
аз бързам птиците да стигна,
безкраен път от сини щрихи,
далеч е милокрилото колибри, ...

За теб
Опиянено от спомена
със аромат на нежност,
слънцето пак засия.
В зареяната безбрежност, ...

Мисъл подир мисъл,
Дума след дума,
Питам се има ли смисъл
Да вярвам в тази заблуда?
Мисля и отговор в себе си търся, ...

Обичах те, лъжа не е това,
дори е истина неуспорима,
Но ти не вярваш в моите слова,
нито в душата ми ранима.
Осъдена бях аз да те обичам ...

Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той ...

>
> Забързаното ни ежедневие
> Улични размисли
>
> Чуваш ли плача? ...

След загубата на човек или предмет,
в душата ни открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела ...

Красива песен прозвуча в нощта,
гласчето нежно тихо отзвучава.
Подир това отрони се сълза,
по кожата се спусна, мътна стана.
Засвири вятъра във сухите листа, ...

И когато слънцето залезе
нека снегът започне да вали,
да покрие и изчисти мръсотията по града,
оставена от всичките зли и лицемерни хора
стъпили и опорочили чистата напръхнала от студа земя. ...

Мисли… мисли…
Една подир друга…
Мисли на радост, на смях,
На тъга и на заблуда!
Мисля… отново за теб, ...

Любов ли е това не зная
Истината е,че ме караш да се чувствам в рая
Плени сърцето ми случайнно
Слушай как тупти безкрайно
Влизаш даже и в съня ...

Мога да бъда себе си – да,
Пред нищо няма да склоня глава,
Какво мога и искам ще покажа,
С думи враговете ще накажа!
Ще се боря аз до края ...

Знаеш ли,
аз мисля си във мрака,
студено е и съм съвсем сама,
проклета, като черна сврака,
не мога да намеря любовта. ...

ГРЯХ
Не ме докосвай с пръсти, Сатана!
Не впивай в мене жило на съблазън!
Но… все едно. Каква жена!
По дяволите всякаква боязън! ...

Ако имахте възможност да поправите грешките си , бихте ли го направили?
Не, не питам дали бихте желали, а бихте ли успели?
Всъщност питам и дали бихте желали.
Ако знаете края на една история, ще искате ли да промените нейното съдържание?
Всъщност не е толкова сложно. ...

ПЛЕННИЦА
Душата ми е пленница на тлен,
която я затваря като в рамка.
Душата ми тук пребивава в плен
на земната, несъвършена сянка. ...

СПОМЕН
Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето. ...

Оригинал:
Приказка за тайната врата
Ти за мен бе тайнствена врата,
Тайнствен ключ аз исках да намеря,
Който да отключва в любовта, ...

" " "
А зад пределите на смътните усещания,
на спомени, останали в сумрак,
поставила е паметта ни граници
и те са съдникът у нас! ...

БЕЗ ТЕБ
Ти знеш ли - един човек е казал -
в опората е силата на този свят!
В опората, която може и да бъде
един огрял те слънчев лъч. ...

Нима си мислиш, че ще можеш,
дори обиден или огорчен,
за чувства истински да се затвориш,
да накажеш себе си и мен.
Нима си мислиш, че е просто - ...

Частната държава и образованието ... *
Пари, пари ... и пак пари. Да си го кажем направо – няма защо да се правим на идеалисти. Откъдето и да се погледнем сме материалисти. Честно казано няма нищо лошо в това да си материалист. Лошо става, когато не можеш да управляваш материалните активи ефективно. ...

Мисли подскачат в мъглива тъмнина,
думи се стрелват навън към дъжда,
сърцето се блъска в спомените глухи,
сълзите капят, но очите си остават сухи.
Бягат мечтания мътни, ...

Прости, че те предадох,
прости за мойта изневяра!
Опитах да потисна чувствата,
но те изгаряха душата...
...опитах да забравя трепета, ...

Защо избрах си точно тебе?
До кога ще бъдем все така?
Как от мен се скриваш, либе?
Къде изчезна мойта мъка?
Пак със тебе сме си близки, ...

Когато тъмна вечерта настъпи
безплътна сянка в мрака се стаявам.
Ти идваш и едва пристъпил,
към теб душата ми се устремява.
В мен взираш се нетърпеливо ...

Съдбата ми се усмихна
И ми направи подарък
Хвърли ме на една гореща звезда
Плътта е толкова близо, окото далеч
Вземам моята съдба в ръка ...

Искам да ми се доверите
Искам да ми повярвате
Искам да усетя погледите ви
Искам да контролирам всеки удар на сърцето
Искам да чуя гласовете ви ...

Който приживе е добър на Земята
След смъртта си става ангел
Поглеждаш към небето и се питаш
Защо ли не се виждат там? [ангели]
Веднага, щом облаците заспят ...

Две женски устни...
Две...
устни червени...
плътни и страстни,
ярки - засмени, ...

Нима възможно е да има на Света хора,
изпълнени с доброта?
Хора, които да ти влезнат под кожата,
така че ти да изпитваш безмерна доброта,
душевна красота и истинската свобода? ...

От раздяла нежелана толкова боли.
Понякога съдбата разделя две сродни души,
по пътища различни ги повежда.
Не пита за чувства,желания,мечти...Раздяла тя отрежда.
Самота дарява...Жестока понякога е таз съдба. ...

Мъка и тъга се спотайват в моята душа,
Мъка и тъга по една жена.
Моя майка е тя,
Ала къде ли се скита в нощта.
Замина далече в друга страна, ...

13 Декември ‘05
Спомням си разни моменти... поддържат сърцето ми в правилен ритъм. Осъзнавам колко съм слаб пред тях. Изчезват всеки ден, като сутрешна роса, осветена от бодрото слънце.
Толкова е трудно да преиграеш пред себе си. Всяка сутрин е една и съща. Мисля се за млад, аз съм 1/5 столетник. Да ...