Протягам длан, докосвам те!
С лъчите си се слял, със светлината!
Сияйна е милувката ти, като звън
на зрелите жита в полята!
Целувката ти топъл летен бриз, ...

Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...

Днес живея и се вглеждам във себе си,
и през пръсти виждам живота си.
Днес копнея, обичам, целувам!
Утре е късно, ще изпусна трамвая си.
Хора качете се на този трамвай ...

към "filantrop"
Възможно ли е...?
В ризници от думи
научени сме още от деца
най-чистите си мисли да обличаме. ...

Тъжно ми е някак си и сиво.
Нещо сякаш се пречупва в мен.
А би трябвало да съм щастлива,
днес нали е моят ден рожден!
Няма трепетно очакване на празник, ...

И тази нощ сама заспивам.
Леглото ми е празно и студено.
И ако може самотата да напива,
то моята вино червено е,
което бавно ме опива, но не може ...

Усещам празнота-
без тебе тъжно е сега.
Не ме оставяй под дъжда!
Сълзите си не ще сдържа.
Ела и прегърни ме! ...

Когато някой ден
за мен,
камбаните ударят
в звън последен,
на изпроводяк – ...

Безлюден бряг – вълни шумят,
скали побити в златен пясък...
И само чайки вред летят,
огласяйки морето с крясък.
Тук, стъпки някой е забравил – ...

Замира в шепот галещия вятър.
Угасват багри в клюмнали жита.
Аз пея с глас, но тишината,
запълва ъглите на моята душа.
Забравен залез. ...

СТАРИЯТ КОС
Как ми се иска след дъжд отново да грея
и да послушам на стария кос песента...
В нашата малка и цветно засята алея
да ни поръси със златен прашец любовта. ...

Обичам сгушена във теб да посрещам първите слънчеви лъчи!
Обичам блясъка на бисерчетата в твоите очи,
те грейват щом слънцето на хоризонта се появи!
Обичам когато нощите звездни изпълним
със страст греховна... ...

Следващия път
Винаги съм можел да говоря
Винаги съм можел да прощавам
Винаги съм се отдавал
На красивите неща в живота ...

Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет
хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само
унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от
реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...

слънчев следобед
и имаше толкова хора
присвих се
плачеше сакса
извиваше тъжно ...

Не ти прощавам нощите безсънни
и малките подаръчета-изненада.
Изпих с горчилка чашата – до дъно -
и оживях след жарката ти клада.
Не ти прощавам думите ти тихи: ...

И с поглед ме разтапяш...
както сняг
разплаква се, че идва край на зимата.
Разтапяш ме, извайвам се и пак
потъвам жадна във очите, сините... ...

Когато те няма,
тъгата ми е голяма.
Оставам сама,
чувствам се най-тъжната в света!
Защо не мога да те прегърна , ...

Преди години, много лета...
сън сънувах, който помня до днес.
Изгубена се лутах в тишината,
превивах се и плаках в тъмният лес.
В пропаст пропаднах, наранена, сломена ...

Бродех
по пътища разни,
бродех
и тебе те чаках,
мъкнейки ...

Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.
Загубила се бях във теб,променях се, ...