Премръзнала от зимните окови,
душата й копнееше за южни ветрове и дъжд.
Така сезонa бял набързо тя прогони,
а пролетта дойде при нея, като следващ мъж.
Разцъфна малка пъпка - новия живот, ...

Нека да потъна в нищото,
за да забравя бъдещ ден.

Ще чувам смеха ти и ще рисувам върху снимката ти,
ще виждам как вятърът гори!
Ще продължавам да вярвам,
че той просто спи!

"Лека нощ", единствен смисъл,
ти бе пазителят на моята душа!
"Лека нощ", във моето сърце написал,
но не оставил сили да заспя!

(в памет на баща ми)
Помниш ли оназ самотната градина,
ей там, край стария измислен път,
покрай която яздехме с години
и бягахме от житейската агония и смут. ...

(посветено на баща ми, който почина на 30.05.2006)
Стихотворения написах много,
съжалявам - ни едно не бе за теб.
Болките лекувах ги със слово,
често болеше ме от теб. ...

Не, няма да се примиря
(в памет на баща ми)
Падна здрач.
Сенки в стволове се впиха.
Сълза порасна във мъртвешки плач. ...

Тихо бродя във нощта,
и съм толкова сама...
От далече идва тя,
тъмната сянка на смъртта.
Болката гори, ...

“Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете”- Фр.Петрарка
(есе)
Какво ли е чувството да знаеш, че не принадлежиш на своето време? Кръвта ти гневно да кипи и да се бунтува срещу заобикалящата те действителност... ”Жестоко е сред бу ...

Лутам се, останала без път,
не различавам кое е лошо и добро,
опитвам се да заглуша гневът,
питам се защо е тъй, защо?
Хората ли станаха различни ...

Никога не ме докосвай,
само нежно говори
със страст
в тишината.
Не спирай, ...

Какво ти сторих, Животе,
че си ме хванал за гърлото?
Я пускай!... Искам да дишам.
Не ти ли стигна...
Изнасили душата ми. ...

Познавам те,
каквото и да си...
високо, синьо, огнено и черно,
прекланям се пред твоите висини
и с надежда погледа си свеждам. ...

ЛОГИЧНО
Когато стъпваш по ръба на ямата,
опасността да паднеш натежава.
Когато се здрависваш със измяната,
любовна границата избледнява. ...

Мълчиш.
А аз осъдена от теб съм -
да не питам.
От мълчанието ти ще търся отговори
на всички незададени въпроси. ...

През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя, ...

"Сърцето и мозъкът са съседи, но никога няма да бъдат приятели!"
Сън прекрасен,
или блян ужасен.
Защо сърцето те обича,
когато мозъкът отрича? ...

Ще търся обич, докато я срещна,
не ме е страх, в дома си да я приютя,
с отворени врати ще я посрещна,
аз просто имам нужда от това...
Ще ставам сутрин и ще я изпращам, ...

Така студено е в стаята тъмна,
и исках теб, а леглото ме прегърна.
Ти ме остави със самотата
и не попита как ще бъда аз, горката.
Защо ли се учудвам - такъв си си ти, ...

Спомен
--------------------------------------------------------
Прекалено много не успях да кажа, мислех...
Но никога не чу, така и не разбра, че исках...
Макар и мъничко, но от сърце да дам опитах... ...

Ще падна... но пак ще се изправя - горд!
Хулете ме с думи, с език най-свиреп,
разкъсвайте с нокти отровни душата,
и нека да бъда "драскач", "бездарен поет" -
един от глупците, един от тълпата... ...

И пак вали... И пак ми е студено...
И пак се сви душата вътре в мен.
И пак си давам още малко време,
до утре или в други ден.
А искам да изляза, ...

СПОМНЯШ ЛИ СИ???
Спомняш ли си първото "здравей",
изречено от твойте нежни усни?
Спомяш ли си първата прегръдка
изпалнена с толкова топлина? ...

Когато някой ден очи затворя
и си отида без да проговоря,
запалка във ръката ми сложи
и бяла Арда в гроба остави.
И няма да ме има в този ден, ...

Ще те науча да ме обичаш,
както мрака обича луната.
Ще те науча да ме желаеш,
както морето доксва брега.
Ще те науча за мен да мечтаеш, ...

Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.
Прочете доня Хуанита, ...

Светлината във моето малко сърце
е от ясната утрин лъчиста.
Тя струи и ме милва със нежни ръце -
белоснежна, красива и чиста.
Лек ветрец роши моите черни коси ...

Забравил си вкуса на мойте устни
и блясъка във моите очи.
Не се боиш, че мога да те пусна
и друга любовта да заличи.
Забравил си, че много ме обичаш, ...

Омръзна ми от разни тарикати,
от мутри и от всякакви неща...
Омръзнаха ми политически преврати,
войни за царство над света...
Омръзна ми деца да плачат, ...

Искам нейде кротко да се свия!
Тихичко, като пребито псе,
жално в мене болката да вие.
Искам да ме няма, да се скрия...
В тъмна дупка да изчезна... Все, ...

Благодаря ти,скъпи мой,за тръпката,
която в мене съживи.
За чувството"отново съм жена",
за хубавите мигове-измислени
и притворени в твоите дела. ...

Трафикът на хора – новото робство
>

Днес колкото и да не се говори за робството и хора-“роби”, този факт е реалност.
Новостите, които 21 век ни предоставя: бързи автомобили, високотехнологични компютри, машини, които улесняват човешкия живот, под маската на цялото това ...

Всички проповядват свобода. Свобода на словото, на мисълта, на духа и т.н.
Но какво всъшност означава думата "свобода"? Нима това не е правото на човек сам да определя какво мисли, иска и може. В света на ограниченията, в който живеем, си е истинска жертва да се опитваш да живееш свободно и с чест.
...

ЩАСТИЕ
Щастието, чух се измервало
с миговете спиращи дъха.
И нейде далече то бягало,
щом дойде до него страха. ...

Здравей Касиус!
Моментът на завръзка в нашето странно запознанство се оказа обещанието ми да анализирам твои текстове, към което ти прояви подчертан интерес. По два твои текста вече се произнесох в направена публикация. Тук анализирам още три. Веднага трябва да отбележа, че една от особеностите на м ...

На гледката божествена отдаден,
в планинския курорт, в утро ранно,
светът го виждах тъй създаден -
в хармония от вълшебства - многостранно.
Стоях така сред борове унесен, ...