"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." Паисий (1762) О, неразумни юроде, поради что?! Нима България – страна на забрава – страна на поквара и на древна слава за тебе нищ ...

Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока, ...

Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздиш ...

Когато си далече от мен
В очите ти отново искам да потъна,
да се вгледам до болка в познатото лице.
Иска ми се винаги до теб да остана...
Позволи ми да ти кажа, обичам те поне. ...

Едно сърце за теб тупти,
едно сърце за теб пулсира,
във клади огнени гори,
сърцето твое да намира!
Едно сърце за тебе би умряло, ...

Не мога повече така,
да те чакам в самота!
Ще страда моята душа,
но не ще изгние в самота.
Животът е пред мен, ...

Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът, ...

Душата ще е чиста, листът пък червен
от кръв ще е пропит той ще е душа в душата
и здраво стиска шията на любовта
от нея хванат в безпощаден плен.
Здраво вкопчили се в смъртна схватка ...

Черно кат Смъртта бавно крачи тя към мен, неспирна е страстта, иска да ме вземе в плен. Ден след ден пристъпва, нощ след нощ ще ме зове! В бялата премяна тя настъпва, мене иска пак да окове! Иска роза да ми подари, нежно да погали моята душа, до сърцето тя да се докосне и кръвта ми да разгори, песен ...

СЪДБА НА ВЕЩИЦА
Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях. ...

... Животът е доказал, че всеки човек проявява необикновена смелост, когато бива изправен пред необичайни обстоятелства и се бори да ги преодолее с цялото си същество. Дава всичко от себе си и в крайна сметка успява. Но малцина са тези, които осъзнават, че всяка болка е преодолима и когато се изправ ...

Страдам
Повярвах в тебе, а съм сама.
Политна птица, студа довя...
Ще бродя тъжна с тез крила.
Защо тъгата в мене пося. ...

Защо, когато реших да те забравя,
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?
Защо, когато пред мен беше, ...

Сянка гората днеска преброди
търсейки нещо красиво,
хиляди левги обходи,
но всичко бе диво.
Храсти прерови, тревите отвя, ...

Полъх от спомени в душата живей
и пак се потапяш в него,недей!
Той ти носи само тъга,
малко по малко умираш сама.
Не прави грешките отново, ...

Пожертвах всичко за теб, себе си дори.
За тебе тихо плачех нощи и дни,
пред теб стоях с поглед студен,
а сърцето плачеше вътре в мен.
Исках да скрия болката голяма ...

Морските сини вълни мокрят телата сплотени,
от любов не ме боли и няма сълзи солени.
В любовна прегръдка ни свари изгряващата луна
и тръпна в очакване да ме направиш жена.
Готова съм да бъда твоя. Знам,че ти си за мен. ...

Нима има нещо по-красиво от залеза на морския бряг,
нима ще се почувствам аз щастлива, ако без теб го посрещна пак.
Без теб всичко е различно и тъга има в очите.
Аз още те обичам, ела и върни ми мечтите.
Нека прегърнати на брега залеза да гледаме пак. ...

В глезена
на гъста борова гора
е скрита
тайнствена врата,
която води ...

Пак вали и студено е навън, а в душата ми е мрак.
Питам се сега, как на сърцето си да кажа, че с него Ти се подигра!
Кажи ми как да отговоря, моля те, кажи ми!
Нощ и ден за тебе пита, нощ и ден тебе чака!
Пак вали и по улицата аз вървя, а тъгата от очите ми не слиза... ...

Купуваш и продаваш любови,
търгуваш с невинни човешки души.
Просто така - под тезгяха,
а фактурите - на другата пряка.
Купуваш и продаваш животи, ...

Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...

Научи се да бъдеш щастлив
Моля те, много те моля,
не погубвай себе си.
Знам, че е трудно,
но моля те - ...

Душата ми е като лотос -
плуващ във вода,
полюшва се,
понякога,
течение ...

Обсебени от своите желания
не можем себе си да променим,
приемаме живота си за даденост
забравяме, че ние го творим...
А после - вечер подир вечер ...

Утро бе.
Слънцето ми се усмихна.
Щастие във вените ми бликна.
Слънцето ми се усмихна
с твоята усмивка, ...

Седя като в тъмна стая,
седя на остров сред вълни,
седя в пустиня, само жега,
седя сред ледени стени.
Вратата мога да отворя. ...

Светът се завъртя,
изхвърли битието,
остана нейде да виси
и станаха така недостижими
съвсем човешките мечти. ...

Всеки ден си отивам по малко.
Всяка нощ пак се връщам, и пак…
Всеки ден на парчета накъсана,
все вървя ту напред, ту назад.
В лабиринт от житейски проблеми, ...

Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...

Животът продължава,
поне за тебе е така -
на теб подаръци ще дава,
а мен захвърля във прахта.
Най - сетне ще живееш, ...

Полепва влажно утринта
по устни, с взор от длан отпили
сме ехо, гласно в песента
на звучни ласки ... нежномили.
В букет събрани до душа ...

Защо във мрака всеки ден се раждаш,
позволявайки им зад гърба ти да се смеят?
Защо сърцето си им даряваш,
позволявайки им за дребни монети да те продават?
Защо така сляпо ги обичаш, ...

С дъждовни капки обич съм изпрела
пълзящоструйни, тънки влакънца.
И себе си във тях по цвят съм вплела,
като загатване от светли петънца.
Усуквам мисли по оста на сетивата, ...

Прасковите във градината
на Боговете
светят отново.
Нямаше спирка
на нашият път. ...

Аз виждам във очите ти за голи одеало
и искам да съм част от твойто голо тяло.
Аз виждам във душата ти на хаоса войската
и легионите ми се придвижват към столицата ти богата.

Нощта е тиха,живите спят,
а счупените играчки във тъмното вървят.
Летят над безкрая изсъхнали листи
и разбиват се в рая над бреговете скалисти.
Искам да заспивам във твоята стая, ...

Синтетична любов.
Една измислена сянка.
Многоъгълен нож.
Една красива вакханка.
Блян преминал в мечта- ...

По 7 катетъра проституират
в главите на червените учители по живот.
Учените изядоха своето откритие
и решиха, че лудостта е полезен подход.
Въпросите и отговорите размножаваха ...

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...