Бягам от твоите ласки...
Тръгвам, но отново се връщам...
Бягам от очите ти прекрасни,
и задъхана от страх силно те прегръщам...
Бягам от ръцете ти нежни... ...

Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей... ...

TATKO

/ на баща ми с любов /
Татко, днес остаряваш с година
и побелели са вече косите... ...

Когато съдбата реши да те срещне
със злобни и зли същества
и страшни, озъбени те ти се сторят
приеми, че са само шкурка.
Макар и да драскат, и жулят по тебе, ...

Да бягаш в полето обгърнат от вятър,
настръхнал от чувство, замаян, гориш,
не чуваш небето, не чуваш земята,
не ги и докосваш, ти просто летиш.
...

В зората на залеза виждам светът,
как бавно потъва и тлее мигът.
Разделям се с теб, дано си разбрал,
че грешно моят живот си живял.
...

Защо изпитвам болка,
щом чувства няма?
А може би е малка,
може би... голяма.
...

/ На всички изоставени дечица по детските домове /
Милички, мънички, тъжни дечица
с тези големи и влажни очи
как може детската, нежна ръчица
някой да пусне и тръгне с лъжи. ...

... очаквах поне ред, или два,
... или поне "благодаря"
... нищо, само бeли и празни листа
... къде е все пак любовта???
... явно е само в мойта душа...

/бета – версия, вариация/
Скъп е знай живота
с пълни шепи го вземи.
Радвай се, че дишаш,
вземай и раздавай ти! ...

Аз вричах се във вечната любов
и казвах: не, не е възможно.
И ето, на, след толкава години,
сърцето и ума се бият в рими.
Какво желая и какво ще трябва? ...

/На С... осем пролети самa/
От болка с остри нокти
стържа по небето...
Следата да намеря, където отлетя.
С едно крило си тръгна, птицо - ...

-Плачеш ли..? Или цигареният дим ти пречи?
Веднага ще я угася...
Защо не те разбирам тази вечер?
Губиш ми се като в есенна мъгла.
Уж искаш да си с мен,а тръгваш ...

Когато изчезна, забелязаха, че я е имало.
Мобилизираха всички спасители, крайбрежната охрана, полиция и пожарна, включи се и голяма част от цивилното население.
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо. ...

Отчаяна станах от леглото зарана -
душата ревеше, от глад изтерзана,
приготвих отвара надежда за мене,
на глътки изпих я - престана да стене.
Повдигнах клепачи и погледа светна, ...

Напъпи младост по полята
и аромат разлисти,
за раждането си земята,
студа със длан изчисти.
С лъчи небето се изпъстри, ...

Запей ми песен, мила моя,
запей и потанцувай,
да пия жадно, мила моя.
За мене полудувай.
Поредна глътка, мила моя, ...

Сама в деня.
Сама в нощта.
Сама на цялата земя.
Така се чувствам
аз сега - ...

Наметнал пардесюто на живота,
аз крачех по площадите на разума
и търсех път към своята Голгота.
Ала попаднах в будоара празен
на своята мечта, поел дълбоко ...

Тръгвам си от тук, приятели,
оставям ви да се борите натам!
Аз отпадам от играта,
отпадам и оставам сам!
Аз зная, че след месец, ...

Аз съм нещо различно от това,
което имаш.
Аз съм нещо специално за теб,
но ти дори не си го осъзнал.
Сега съм тъжна, ...

Стига мелодрами,
стига лигави сълзи.
Сега в живота ми ще има само радост,
само радостни сълзи.
И няма вече аз да плача, ...

Ноща е тъжна.
Луната също,
а звездите липсват в небосвода.
Сълзи капят от мойте очи,
сълзи от болка, ...

Обичах те, повярвай,
но ти дори не ме разбра.
Опитвах се да ти го кажа,
но дори това не пожела.
Защо така се случва винаги, ...

ОЧИТЕ ТИ
Колко са искрени, колко са чисти
тези твои сини очи!
Като два ручея бистри,
като две прекрасни малки звезди. ...

За живота и смърта. Всеки има свой собствен свят - свят на мечти, който е
непокътнат и недосегаем. Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него.
Бремето на ожесточения живот става непоносимо и много често човек се уединява в
илюзиорното си битие, където няма злоба и ненавист, престъпност и ...

Не говори,
очите ти говорят.
Не ме моли да ти простя.
Аз няма какво да ти прощавам,
съдбата решила е така. ...

Вярваш ли? Вярваш ли, когато цялата ти хармония се обърне, че има поне едно
нещо, в което си заслужава да се вгледаш? Вярваш ли в истината, докато виждаш
как всичките ти илюзии са една лъжа? Когато единственото, което забелязваш е
гърба на някой твой приятел, същия човек, на когото си се доверявал п ...

Когато претърпиш разочорование се отчайваш от живота.Казваш си, че той няма смисъл.Мислиш си, че бог не знае адреса ти, че не се интересува от теб.Не се интересува какво чустваш, мислиш и в какво вярваш.А ти вярваш в него, вярваш, че някога и ти ще бъдеш спасен, вярваш, че все някога твоя ад ще свър ...

Grüne Schule Grenzenlos in Zethau
(Зелено училище)
Стара къща с няколко входа,
истина ли беше или някакъв сън?
Когато нощем из коридорите бродех, ...

Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...