Дървета във розово -
цветен нюанс -
красива развръзка
на любовен романс.
Ще дойде и лятото ...

1.
Жените които обичам
с молитва ме опрощават.
Когато мама е била момиче:
време за любов не е оставало. ...

ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора, ...

Сънувам този свят
и той навярно ме сънува.
Взаимен сън!
В снежинките на времето прокуден
забравям за калта библейска, ...

Цопна въпросът ми в грешната кал –
търсеше нови човеци,
с оня добряк, който бе ни създал,
но ни отказал вечност.
Временноживият е егоист, ...

В една пясъчна
суха пустиня
растеше сама,
саморастла дива
смокиня! ...

Годината е 2011, а денят- 24-ти май. На тази дата е съборът на родното ми село.
Моите спомени от детството са свързани предимно с пъстрите сергии, които за всяко тогавашно дете предлагаха цял един свят изграден от захарен памук, семки, пуканки, лъскави тенекиени бижута и пъстри играчки. А в добавка ...

Днес* на победата е Ден,
фашизмът бе победен,
приключи "новият ред",
Европа имаше късмет.
Войната и триумф, и трагедия бе, ...

Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...

Чух го от Такър Карлсон, водещ във „Фокс нюз“. Изумих се, после си казах: „Бе, човеко, ти си стар и не разбираш новия свят…“ След което рекох да го покажа и за други мнения. Въпреки ясното ми съзнание, че тази „модернизация“ е просто идиотизъм. Или пореден метод да се идиотизират хората…
Сложил съм ...

Живот е тинтири бюфет,
смърт не е минтири лафет.
Рядко живот се живурка,
смърт непременно дундурка.
Живот е голгота. ...

Самотното момиче живее в гората.
Вечер си ляга щом почувства се сама.
Сутрин сама посреща зората,
а в очите й вечно има тъга.
Тя броди сама из целия град, ...

Душите неразлистена са книга
по-чиста от сълза на пеленаче,
тъмата безпросветна е обаче,
където просветление не стига.
А знание познали най-подир ...

Да бъде както искаш ти
Да бъде както искаш ти,
по своя път да тръгне всеки
и най-красивите мечти
ще станат сиви и далечни. ...

Мустафа Кемал Ататюрк
(Най-великият държавник, живял някога)
Там, във Солун, там, в оназ страна,
роди се и израсна Мустафа Кемал паша.
Очите – сини, по-сини от небето, ...

Душата ми се разлива на вълни,
а после в шепата се свива.
Как в граници да я държа, кажи.
когато граници за нея не се намират?
Изхвърча с разперени крила ...

Вярват ли във мене игрите,
които се преплитат в живота?
Греят ли помежду ни звездите,
литнали ангелски във небосвода?
Думи ли са нечии желания, ...

В галактиката Андромеда бяха скрити огромни тайни, но сред осемте свръхмасивни купа звезди в малката галактика М110 Норбек и Ено не откриха нищо. Сякаш космическото сътворение беше напълно мъртво и безжизнено - и никога това състояние не се беше променяло.
Една екзопланета трябваше да няма големи ко ...

Разсипва злато
брезата в двора. Есен.
Пълзи мъглата...
Нишан не прати
добрият момък месец. ...

Тя се храни от хорското браво
и на приказни сцени излиза.
Тя живее за почест и слава
и е майка на рота капризи.
Тя не пуши цигари. Не пие. ...

Телефонно обаждане на 112 - "Убих мъжа си:
- Вече пътува линейка към адреса, да побързаме, колеги! - екипът полицаи се качваше в камионетката. Следовател Стойчев по навик пукаше пръсти като на човек, прекъснали му кафето.
Медиците чакаха с две носилки пред вратата на апартамента.
- Колеги, отключвай ...

ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТЛОТО
Бледнеят бавно и полека
възторзите от младостта,
а с тях и прашната пътека –
която криво изчертах. ...

Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...

Страти Ангелаки думаше:
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше, ...

- Хей, Джордж! Как я караш? Какво гледаш? - приближих се до леглото на един от пациентите си вечерта, по времето, когато трябваше да му давам лекарствата. Той лежеше по гръб, а погледът му се рееше по посока на екрана на телевизора. - Яде ли нещо? - попитах седящия с него санитар.
- Не - каза Лорен. ...

Доверявам се на всяка казана между нас дума
Защо вярвам на нещата, които казваш,
когато сърцето ми вече е разбито?
Откакто те намерих, искам да съм около теб.
Искам да стигна до точката, че се нуждая от теб. ...

Понякога много ми липсваш.
Понякога, само понякога…
В слънчогледи крия усмивката,
в очите ми дъжд е заплакал.
В песните, изгрева търся, ...

И с портмонето заедно изритан,
ще спинкаш на терасата отвън,
че цялата рога съм и копита:
— Кого подкупваш? Недодялан пън!
Сега Овен ще видиш! И сърдит е! ...

СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън. ...

Човечността е кръстопът и съдба. Всеки кръстопът е изпълнен с въпроси, съмнения, нерешителност, защото никога не можеш да бъдеш сигурен дали посоката, по която си поел е правилната, докато не поемеш по нея. Съдбата е нещо, което сами градим. Няма как да е лека, защото съдбата често е синоним на прис ...

От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...

Събличах ги кожа по кожа,
а всъщност - събличах души.
Да обичам не смеех, не можех,
в тъгата намирах очи.
В късни вечери лунни изгарях ...