-Мисията-
Вървях след Капитана,когото народа наоколо не знам защо наричаше Цезар и се оглеждах за да видя апаратите за холографско проектиране,защото според здравата логика на моето съзнание, всичко до тука си беше една чиста илюзия с която се опитваха да ме впечатлят...Въпреки,че до преди малко бях ...

Левски
/продължение/
Правнукът на Апостола
4 част
-Да вървим-каза Велислава.-Надявам се все още не си блокирал от впечатления?Те вече ни очакват и той всичко ,ще ти обясни. ...

Левски
/продължение/
-ООГ-
-Невероятно!-промълвих аз и едва не се задавих с яйцето,което тъкмо сладко си бях налапал.
Тримата се спогледаха и избухнаха във смях…Велислава се приближи към мен и по лицето и се стичаха сълзи…Не можех да проумея от смеха или от нещо друго…. ...

Някой залости вратите на Рая,
а нас ни остави навън
да търсим крилатия ключ на безкрая
открехващ вратите на нашия сън.

Октомврийският дъжд (на Божидар)
В нощта усещам звуците
на майстор буден.
По лъскавото джезве на улиците
кове усърден, ...

Разкази за тъщата - разказ втори Днес тъста ми отряза един резен диня , а тъщата ми отпусна една пълнена чушка. Доволен и предоволен съм!Има и къде да спя/разтегателен фотойл - стол/ който си донесох преди време от село,защото преди това спяхме тримата със синчето и жена ми на една спалня и аз си бя ...

Те са тяло
и могат да кървят и гноят,
и да се любят,
и да се усмихват в банята
на потното си отражение, ...

Все мен ме пращат на най-тъпите командировки. В Силистра да съм ходел, да проверявам защо в три села водата секнала. Има да се дрънкам аз цял ден по пълните с дупки пътища… Орисия….. Та, качвам се аз в автобуса, и сядам на единствената празна седалка. Кеф, викам си. Поне ще си отспя. Да, ама не. В п ...

Напоследък имам необясними течове на сиво вещество. От различни зони. Първа пострада зоната на паметта. Както си говоря, изведнъж забравям какво съм искал да кажа. Да не говорим за имена на хора и места. Направо черни дупки зейнаха.
После се разпространи във волевата зона. Заповядвам на ръката си да ...

Всичко започна от студентските общежития. Тъкмо се бяхме оженили с Надето и обитавахме една от семейните стаи в студентски град. Една нощ се събуждам от пронизителен писък:
- Иииииииииии!
Надето седнала в кревата, запушила ушите си с ръце, на лицето и изписан невъобразим ужас.
- Какво има бе, муци?, ...

Пресмятам дните си във мигове,
в които съм докоснала страста ти.
Броя изтеклите минути в битове,
и вече не си спомням възрастта си.
Няма вече друго ежедневие, ...

Сълза
Една сълза, блещукащо бисерче се спусна по стръмния склон, който бе лицето на Златомир. Не! Не беше сълза от радост! Тази сълза бе пролята в името на тъгата, сръбта, болката, страха, омразата и най-вече любовта. Тя бе една мечта извън обсег, един съсипан живот. Някои хора биват игнорирани от о ...

Слънцето навлича
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно, ...

Студена, тъжна есен.
Изгаряща от самота стоя
и чакам и без глас се моля
за една любов, за една мечта.
Сърцето ми умиращо, безмълвно е, ...

Пожелавам ти да докоснеш любовта,
да очакваш всичко от нея,
а в замяна да не получаваш нищо.
Заклевам те някой ден
да се влюбиш в жена, ...

Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина - за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах, ...

ПРОЗРАЧНО ЯСЕН Е СВЕТА
Останал без думи,
Върви той по прашните друми.
Чуди се на глупостта,
налегнала света. ...

Отивах да си купя вестник от будката на ъгъла,когато една кола с черни затъмнени стъкла спря безшумно до мен и прозорецът и бавно се спусна надолу. Погледнах бегло в тъмното пространство на купето,но не забелязах нищо.Само усетих нечие силно присъствие.Там,в тъмното пространство на купето,имаше нещо ...

Колко му трябва на човек?
От любимата сладка целувка-
спътник по прашните друми.
Колко му трябва на човек?
На чаша приятния звън ...

Сълзици
Пролях една сълзичка,
а след нея дойде нейна сестричка.
И след още една сестричка
стана една малка рекичка. ...

Сега е леко и равно.Сякаш
скала от сърцето се отрони.
Сякаш заедно със сълзата
в кърпичката попи и спомена.
Мимолетен поглед назад ...

Топли устни, студени очи.
Със вина те прегръщам, а сърцето мълчи.
Нови чувства в сърцето напират,
а любовта ми към тебе бавно умира.
Топли устни, студени очи. ...

Не ме убивай, любов! Не, не не ми го отнемай! Душата ми вече е празна, щом обичта му друга открадна. Сърцето ми вече се пръсна в мига щом той ме напусна. Ръцете ми вече не чувстват, щом не могат да го прегръщат. Очите ми вече са слепи, за друг няма да имам очи. Не ме убивай, любов! Едничко си имам. ...

Извършва се приватизация
на цялата българска нация!
Целта е ясна:
-пълна Приватизация
със начислена аамортизация! ...

Нашите млади тела
са пропити с отрови...
Промишлени газове,
прах и горелки...
ръце омазани ...

Ядосани и нервни
вечно сме ние...
Почти ежедневно:
за разни"дреболии"
Хора най-различни.... ...

Животът е страдание безспирно, Животът е ... живот ..!
не бива да обичаш толкоз силно ,
че чак да те боли от таз любов!
Обичат ли те , приемай тези думи , оставяй ги на тъмното сами. Те , недоказани , са като нежни струни – Докоснеш ли ги ще ги скъсъш ти . Слова са толкова дълбоки , Оставащи в твоет ...

ЖИВОТ
(в две думи)
Синьо сияние.
Небесна дъга.
Пълно отричане. ...

Той вървеше по пътеката и гледаше само напред. Вече не помнеше какво е оставил зад себе си. Пред очите му минаваха картини, сякаш нарисувани от известни художници, но той не им обръщаше внимание. Вървеше напред, бързайки към Върха. Вече почти беше забравил защо... но продължаваше. Краката му като че ...

Лабиринт – едно сложна и много трудно разбирана дума! Какво ли значи тя? Кой ли е изходът от нея? Отговора е един – излезеш ли, ти си щастлив. Вътре ли си – ти се луташ и се чудиш на къде да поемеш, страдаш от липсата на прав път.

Джеймс за пръв път през живота си стъпваше в лабиринт. По гърба му пробяга някаква странна, смесена тръпка от ужас и удоволствие. Безброй пъти бе решавал страховитите загадки на ужасни въображаеми плетеници, вдъхновени от книгите, които четеше непрестанно. Решаваше ги през обедната пауза, по време
н ...

Имало едно време едно далечно царство-государство, в което властвала Оранжевата гвардия. Като всяка оранжева гвардия и тази си имала своите специфични задачи – на този да счупи главата, на онзи да палне къщата, на трети да секвестира житцето. Но в тази гвардия не членували земеделци, нито дори прост ...

В утробата си носеше живот,
а вън ухаеше
на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници. ...

Затворих очи и полетях
нагоре и все по-нагоре.
Някой отстрани ми ръкопляскаше,
друг ми стискаше палци,
а трети се молеше ...

Деляхме с него последния чин,
после деляхме войнишката бака.
И бяхме приятели, дори
нещо повече –
братя. ...