Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...
Какво по-хубаво е от това
да се събудиш до Любимата жена,
да слушаш как до тебе диша сгушена,
красива, нежна, Много Влюбена?
Да станеш тихо и да поднесеш кафето ...
Говори ми, Луна, аз те слушам безмълвно,
а сърцето спокойно и кротко тупти.
Какво като тъмнината гледа ни стръвно
и за нашата радост ламти.
И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо. ...
Отгдето го погледнеш – симпатяга:
висок и снажен, с благороден вид…
О, Боже, що не сме по-млади,
летели бихме с него до Мадрид!
Купешки фрази той не ни разтяга. ...
Животът ми минава между четири стени,
А как копнея, как мечтая за морета, планини...
Да летя в небето, високо над полята,
Да достигна върхове и да се рея над земята!
Как мечтая за пътешествия далечни, ...
Осъмваме с кафе в ръка след халюцинации
всяка нощ е симулация от кадри
нямо кино - минало, с което сме надрусани
завеси тю́лени Луната клати
Безмълвни, две халюциниращи създания ...
- Две кашкавалки и една боза!
- На млякото защо се мръщиш?
- Защото ми мирише на коза,
... от нивата – направо в къщи!
- На баницата пък какво и́ има? ...
Тя не плаче, усмихва се мило,
с поглед нежен издига луната високо.
Безпризорно смълчана нозете си крие
и помахва на гълъба с длани любовно.
Няма дом и когато връхлита стихия ...
Мечтаела за розово начало,
жена една се стапяше до залез...
Приличаше на скършено махало,
засмукан от невинно слънце палец.
В окото на старица се завихри. ...
Обвит в спомени и белези от рани
Оставени от минало живяно, като в сън
Долавящ още смях и сълзите от много тайни
А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.
Те, спомените ми са леко избледнели, ...
От утре забранявам да болиш!
Със всяка рана правя пеперуди.
Изплаках вече мъчните сълзи,
които ме втъжняваха до лудост...
Ще бъда тих. И нежен. Къс коприна. ...
В теб се родих и в тебе живея,
в малки частици с огромна любов.
С теб дишам и с тебе се смея
и съм готова на всичко, щом ти си готов.
Мой си завинаги и твоя съм аз, ...
Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка, ...
Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.
Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото, ...
ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими. ...
Дъждовни, топли локви нежно ме прегръщат и
в тях плуват пъстри минали животи.
Припомнят ми момичето, то пак е същото,
жената в мен вали, по чужди ноти.
Привличам гръмотевици и мрак - неволите, ...