Попитах аз един човек във магазина
но без да отговори той замина
беше натоварен с няколко пакета
тоалетна хартия от рафта взета
рафтовете празни пред очите зеят ...
Навярно и душата ми е грешна,
защото ме изправя пред това –
един човек, когото да посрещна
в последните секунди на нощта.
Поредни минувачи се събират ...
Отворих тайно батковата раница.
Била пълна с вълшебства безброй.
А в нея тетрадки и ... книжка със страници
с рисунки на цифри, като войници във строй!
Маршируват в колона подредени. ...
Любов на заем ти не можеш да дадеш.
Защото сърцето твое е едно и не можеш него да го продадеш.
Любовта ти твоя можеш да я подариш,но на точният човек който ти решиш.
Едно едничко ти е на света и недей ранявай го помни.
Пази го радвай му се,но внимавай,че опасност има от измама и от това се ти пази. ...
Обичам те през пролетта, когато
ухаеш сладко на дъжд и липи,
а сърцето ти на съдби богато,
пулсира шеметно и страстно кипи.
Обичам те, когато жарко лято ...
В този век на маските бронирани,
технологии, компютри, вируси,
имам си три чипа имплантирани,
лудост, радост и любов, разбира се.
И макар рода на изкопаеми, ...
Със олио намазах Юпитер,
поръсих го със звезден лют пипер,
от Млечния път чаша мляко си сипах,
на слънцето го стоплих и опитах.
Не беше сладко, сложих няколко астероида, ...
Без книга в чантата си никога не тръгвам -
настолна библия и суеверен жест.
Тъй както пътник събеседника
във влака не избира,
така посягам в купчината - ...
Улични лампи пред прозорците светят,
зад стъклата срамежливо надничат.
И щом уют в нечий дом усетят,
разбират, че двама там се обичат.
И дори лампите навън да треперят, ...
Да те изпратя в три през нощта
и самотно в кухнята да приседна.
Да си направя кафе след това
и към мрака вън да погледна.
Да размишлявам върху тази съдба ...
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
Къщата на чичо баба бързо спретна.
И перденца сложи да е по-кокетна.
Старите пътеки поднови със нови.
Той картина своя някаква изрови
и доволна Мери бе от резултата. ...
От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...
Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...