Стихи и поэзия современных авторов
Игра на зарове 🇧🇬
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...
С душата си рисувам те в Безбрежност 🇧🇬
Лицето и снагата очертавам
с кометите на цялата си нежност...
Косите ти старателно прибавям
и галени с лъха на световете ...
Сън на любовта... 🇧🇬
мой единствен свят, единствена любов.
Очите си вече не искам и не мога да отворя.
За сърцето свят без тебе не съществува.
Ще заспя дълбоко някъде под морето. ...
Вечно дишам аз за теб (незавършено) 🇧🇬
очите ми кървящи, изпити от страха.
Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,
защото зорко дебне отстрани греха.
Луната излива своята светлина на плещите ми, ...
Бедствие 🇧🇬
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе. ...
Уморих се 🇧🇬
уморих се да гоня мечти,
да живея с трепети някакви,
а накрая все в мен да горчи.
Да съм силна, когато съдбата ...
Думи 🇧🇬
=====
Колко много неизказани
Несбъднати желания..
Продължавам ... Със тъга ...
Легенда за Соколов зъб 🇧🇬
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...
По навик 🇧🇬
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям ...
Сега 🇧🇬
Затова настоявам...
Сега
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя. ...
Писмо да Дядо Коледа 🇧🇬
Името ми е Андрей.
Тук живея аз със баба,
с нея си делиме хляба.
Дядо скоро се спомина, ...
(Без)празнично 🇧🇬
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни, ...
Галоп 🇧🇬
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
Обич 🇧🇬
Накъдето вървя, с мен върви и не пита.
Мойте мъка и болка го карат да страда –
щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.
И, дори да греша, ме обича такава – ...
Татус 🇧🇬
събирах странен туш, за да рисувам
върху душата ти със своя стон
и чувах сънен шепот - още, още
кръвта си чувах тихо да бушува. ...
Похот ненаситна 🇧🇬
О, Елено, твоята неземна красота разпали война,
безброй герои тръгнаха на бой, с пожелание да те имат.
И Ахи ...
Цветя в морето... 🇧🇬
Морето стенеше зловещо
и блъскаше брега с вълни,
а идващата нощ отсреща –
безкраят сякаш му стесни́... ...
На Вълчова поляна 🇧🇬
С четка всичко нарисува -
покривите и градинките,
хълмовете и долчинките.
В планината заснежи ...
Лебедова песен 🇧🇬
своята дивна песен
и дяволът плаче.
Въпросително 🇧🇬
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
Поезия инвитро 🇧🇬
От третия, отчаян път
не слизам в Долните селения.
Ще бъде… стръмен е върхът
към новите ми вдъхновения. ...
Омраза 🇧🇬
Омразата - ти това събуди в мен!
Мразя те!
От мене, всичко взе и пак не стигна!
Мразя те! ...
Усмивката ти слънчева изгрява 🇧🇬
и нищо, че сега е люта зима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
В очите чудни нежността е лава,
в душата топлина от обич има. ...
Поеми си дъх... 🇧🇬
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
Зимни ескизи 🇧🇬
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...