Стихи и поэзия современных авторов
Да творя 🇧🇬
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...
Къса клечка 🇧🇬
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
Дистопия в ,,ма,, мажор 🇧🇬
на гише се наредих
да получа своя нов
документ за самоличност.
‘Според новата програма ...
Рапсодия в ,,оз,, минор 🇧🇬
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...
Пролетен дует 🇧🇬
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...
За Огъня и за Страстта 🇧🇬
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...
Дано 🇧🇬
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
Гневът на морето 🇧🇬
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
Много мило! 🇧🇬
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
Дневна луна 🇧🇬
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
Гневно-любовен стих 🇧🇬
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...
Когато всичко свърши 🇧🇬
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...
Душата кърви 🇧🇬
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...
Художникът рисуваше... със патка 🇧🇬
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...
Душевна нощ 🇧🇬
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
Да си вървим... 🇧🇬
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...
Моят дядо 🇧🇬
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине! ...
Искам тихо аз да си отида 🇧🇬
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...
Какво е Времето?... Къде ли?... 🇧🇬
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
Covid 19 🇧🇬
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...
Любов по време на карантина 🇧🇬
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...
Демон среднощен 🇧🇬
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...
Ще 🇧🇬
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
Cuarentena* 🇧🇬
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 8 🇧🇬
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...
Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма 🇧🇬
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
Ехото на живота 🇧🇬
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...